бармах (Леонид Стоянов) - Works

"Домът" на бездомника 🇧🇬

На спирката под капещия покрив
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента - ...

бармах

Poetry

2008-05-07T07:42:47+03:00 813 12

Посоки 🇧🇬

Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...

бармах

Poetry

2008-04-29T23:17:01+03:00 936 14

Безразличие 🇧🇬

Сега съм тук във празната ми стая.
Със свойте рими дълго бях зает.
Че нямаш нужда - каза най-накрая,
от стихове на самозван поет.
Залисан в сложни теореми. ...

бармах

Poetry » Love

2008-04-24T06:52:09+03:00 1.8K 13

Измамен кръговрат 🇧🇬

На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...

бармах

Poetry » Civic

2008-04-23T16:21:42+03:00 916 11

Старият кочияш 🇧🇬

Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта ...

бармах

Poetry

2008-04-22T18:38:07+03:00 1.1K 9

Вулканично 🇧🇬

Душата ми е силно овъглена.
Празен дом на изстинал вулкан.
От каменни отломки преградена,
погребана във собствения храм.
Любовта ми трудно се предава. ...

бармах

Poetry

2008-04-14T17:45:04+03:00 765 15

"Бели птици и куршуми..." 🇧🇬

Да. Ти бе един от тях.
Тези същите, които те убиха.
Прочете имената им без страх.
Имената, зад които те се криха.
Пожела с достойнство да умреш. ...

бармах

Poetry

2008-04-13T00:54:37+03:00 898 11

Пътят на червея 🇧🇬

Разбрах! Родил си се голям.
(Привилегия за гений).
А ний от малки да прохождаме,
нагоре пъплим като червеи.
А когато се покажем пред света, ...

бармах

Poetry

2008-04-12T09:17:55+03:00 749 8

Един акорд не прави песен 🇧🇬

Един акорд. Случаен. Мимолетен.
Размъти замечтаното море.
Един акорд - след него есен,
отмива лятото със сълзи на дете.
Една любов. Измамна и първична. ...

бармах

Poetry

2008-04-05T12:53:47+03:00 845 18

Часовникът 🇧🇬

Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...

бармах

Poetry

2008-04-04T09:31:20+03:00 1.2K 11

Слуга на Дявола 🇧🇬

Млад съм. А внезапно остарях.
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби. ...

бармах

Poetry

2008-04-03T14:22:55+03:00 1.1K 11

Дилема 🇧🇬

Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха ...

бармах

Poetry » Love

2008-03-29T16:23:05+02:00 813 15

Мигове на чувства 🇧🇬

Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...

бармах

Poetry » Love

2008-03-27T11:35:33+02:00 853 1 19

Живот като на кино 🇧🇬

От своята стилна панелена клетка,
като пиле, държано в кафез,
подлагам градът на вечерна проверка
или казано просто - правя му тест.
Среднощни "каубои" се бият пред бара ...

бармах

Poetry » Humorous

2008-03-13T11:14:21+02:00 1.2K 1 24

Вещица с лице на самодива 🇧🇬

Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...

бармах

Poetry

2008-03-11T08:58:09+02:00 1.7K 1 23

Закрилница 🇧🇬

За мен си майка. Не! Светица!
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица, ...

бармах

Poetry

2008-03-07T18:34:11+02:00 708 10

Черни щъркели 🇧🇬

Не искам бели цветове...
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори... ...

бармах

Poetry » Civic

2008-03-05T17:57:35+02:00 1.8K 24

Споделени тайни... 🇧🇬

Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...

бармах

Poetry

2008-02-28T18:11:51+02:00 752 10

След теб вечерят лешояди 🇧🇬

Завладяваш. С чар и магнетизъм.
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...

бармах

Poetry

2008-02-27T12:22:35+02:00 750 1 21

Дъждовна вечер 🇧🇬

Бавно се разстила тъмнината.
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината, ...

бармах

Poetry

2008-02-22T09:52:09+02:00 952 14

Лов на вещици 🇧🇬

В преследване на свЕтия кивот,
вървим сами без знаци и семафори.
Пътят е наречен простичко - живот,
без силни и заучени метафори.
Сред целия товар от тленности ...

бармах

Poetry

2008-02-14T09:41:07+02:00 861 16

За едната чест... 🇧🇬

Събирах думите във изречения,
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания. ...

бармах

Poetry

2008-02-12T08:33:57+02:00 739 14

Понякога 🇧🇬

Понякога е нужен само миг
човекът в сянка да превърне
и в шепот да потъне всеки вик,
дръзнал тишината да огъне.
Понякога е нужен само стих ...

бармах

Poetry » Other

2008-02-11T09:58:29+02:00 924 20

Ти си моето спасение 🇧🇬

Пристъпваш тихо нощем с вятъра.
Бездомна влизаш в моето сърце.
Затваряш с трясък в него клапата
и спомените ми разбъркваш със ръце.
В съня си те посрещам със усмивка. ...

бармах

Poetry » Love

2008-02-06T11:14:49+02:00 1.1K 10

Преврат 🇧🇬

"Най-великата власт е да властваш над себе си."
Сенека Млади
Заключих чувствата прогнили,
в душевната килия най-отзад.
Не вярвах, че ще имам сили, ...

бармах

Poetry » Love

2008-02-04T17:46:40+02:00 702 9

По скАлата на времето 🇧🇬

Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си, ...

бармах

Poetry

2008-01-28T09:55:45+02:00 776 12

Повелителят на светлината 🇧🇬

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.
Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.
Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.
Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.
Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас. ...

бармах

Poetry

2008-01-22T12:38:48+02:00 730 11

Сгоден 🇧🇬

Аз плача безнадежден, оскърбен.
Дълбая си тунели от мълчание.
Върви! А колкото до мен,
ще бъде поредно изпитание.
Пречупен съм на две - сломен. ...

бармах

Poetry

2008-01-21T11:45:53+02:00 808 11

Красота 🇧🇬

Цялата облечена във бяло
и гордо вдигната глава.
Църковен мир изпълва мойто тяло,
докоснато от женска красота.
Децата палави във парка, ...

бармах

Poetry

2008-01-17T12:06:04+02:00 852 14

Протоколно 🇧🇬

Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...

бармах

Poetry » Love

2008-01-16T09:20:22+02:00 833 11

Сам 🇧🇬

Безкрайна вечер в очакване на Теб.
Свеща безсилна е под натиска на мрака.
Топят се няколкото бучки лед.
Уиски смазва механизма на душата.
По мен полази някаква тревога. ...

бармах

Poetry

2008-01-15T10:07:51+02:00 1.8K 18

На раздяла 🇧🇬

Казваш, че не сме си повече нужни,
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди. ...

бармах

Poetry » Love

2008-01-14T12:26:42+02:00 748 8

Една нощ с теб 🇧🇬

Хотелска стая, приглушена светлина,
плачеща китара и среднощен блус.
Две притихнали в едно тела,
умиращи напук на бързащия пулс.
Догаряща цигара и измачкани чаршафи, ...

бармах

Poetry

2008-01-11T10:58:26+02:00 828 14

Върви 🇧🇬

Върви!
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал. ...

бармах

Poetry

2008-01-10T11:13:47+02:00 694 12

Любов ли наричаш това? 🇧🇬

Любов ли наричаш това?
Все нещо някъде не ни достига.
Търсехме се без да имаме следа
и раздялата логично ни настига.
Любов ли наричаш това? ...

бармах

Poetry » Love

2008-01-08T10:36:49+02:00 1K 22

Моят живот 🇧🇬

Животът ми е цветно кино,
нискобюджетен, късометражен филм.
Съдържанието му изтекло като вино,
а смисълът едва ли някой доловил.
Животът ми е театрална постановка, ...

бармах

Poetry

2008-01-07T09:24:43+02:00 804 12

Убийство 🇧🇬

Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...

бармах

Poetry

2008-01-05T06:46:14+02:00 1.9K 25

Зимна картина 🇧🇬

Навън излизам, вечер на паважа
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо, ...

бармах

Poetry

2008-01-04T09:54:13+02:00 707 11

Всеки път, когато се завръщаш 🇧🇬

Здравей!
Сега се връщаш?
Заповядай. Влез.
Може да не ме прегръщаш.
Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес. ...

бармах

Poetry

2008-01-03T10:47:31+02:00 794 1 14

Тишина 🇧🇬

Откривах я нейде сред думите,
в междустишията някъде там,
а след като нахвърлях римите,
си тръгвах мълчалив и сам.
Чувах я навред сред природата, ...

бармах

Poetry » Other

2008-01-02T13:26:48+02:00 785 14