линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Works

Сладостта на Знака 🇧🇬

Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-08-18T14:45:55+03:00 1.1K 2 9

Отглеждане на смисъл 🇧🇬

Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-08-18T09:33:53+03:00 1.5K 2 14

Звезда в безброй угаснали очи 🇧🇬

Събират в стъкленото си сърце
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-08-17T21:42:57+03:00 1.5K 4 8

На прима виста 🇧🇬

В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...

линасветлана

Prose » Letters

2019-08-17T13:55:50+03:00 969 2 4

В милостта на това, че те има 🇧🇬

Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...

линасветлана

Prose » Letters

2019-08-17T09:21:22+03:00 1.1K 3 8

Приказка за нас - Сякаш река 🇧🇬

Жъне лунният сърп
златната нива на тъмната страст.
Сянка хвърля връз пръст,
сякаш река, онова, между нас.
Който пристъпи се вкоренява ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-08-16T22:24:24+03:00 1.1K 4 8

Средства - Слово 🇧🇬

Завържеш
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...

линасветлана

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2019-08-14T19:18:45+03:00 965 1 2

Дар 🇧🇬

Цветенца раснат в синьо небе.
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи. ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-08-09T21:05:08+03:00 936 2 3

Но 🇧🇬

Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-30T22:08:52+03:00 759 2 7

За Ангела - с Любов 🇧🇬

Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-20T11:25:00+03:00 1.6K 5 20

Белег от червило 🇧🇬

Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-19T19:36:59+03:00 1.2K 4 11

(ка)то камбана и като звънче 🇧🇬

Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-19T11:27:47+03:00 811 2 3

Щрих върху платно, затиснато от порцеланова чаша 🇧🇬

Бе сам прекрасният Адам.
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-18T13:24:11+03:00 870 2 4

Обитатели - Собственици или наематели... 🇧🇬

Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-17T10:16:37+03:00 1K 5 9

Някога... 🇧🇬

Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-17T09:30:05+03:00 1.2K 3 7

(НЕ)Чисто 🇧🇬

Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-08T10:04:01+03:00 993 2 3

Метафора 🇧🇬

Вълнува се като море
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-07-02T22:26:45+03:00 877 3 11

Вече не 🇧🇬

Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-25T10:36:26+03:00 920 6 6

лу-На-та 🇧🇬

Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-23T14:16:37+03:00 1.3K 8 16

Въпросителна 🇧🇬

Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-13T18:24:02+03:00 867 3 8

Завинаги 🇧🇬

Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-12T09:08:45+03:00 2.1K 11 12

Приказки за нас - Притча 🇧🇬

С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-11T11:50:39+03:00 937 2 3

И все пак 🇧🇬

Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-06T08:37:49+03:00 907 4 9

До третата юнска седмица 🇧🇬

Както сипва денят кофеина
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-05T10:07:53+03:00 966 5 14

Ден след ден 🇧🇬

Разсмивам Господ, ден след ден,
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-06-02T14:14:49+03:00 904 6 10

Авторът 🇧🇬

Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2019-05-27T11:31:38+03:00 1.1K 5 6

Като за последно 🇧🇬

Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-27T08:53:41+03:00 931 7 10

Различна приказка 🇧🇬

Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-26T18:38:03+03:00 1.3K 6 8

Натюрморт със слънчоглед 🇧🇬

Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-25T11:19:35+03:00 808 5 4

Пред погледа 🇧🇬

Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...

линасветлана

Poetry » Landscape, Other

2019-05-23T20:32:55+03:00 867 2 5

Среща 🇧🇬

Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2019-05-19T13:48:15+03:00 703 3 2

Приказка за нас - Интимно 🇧🇬

Ти отметна завивката на съня,
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...

линасветлана

Poetry » Love

2019-05-18T08:50:27+03:00 771 5 4

Приказка за нас - Като жаба 🇧🇬

По-себични от всеки от нас
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-17T18:25:22+03:00 785 5 5

Пито-платено 🇧🇬

Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-16T11:10:46+03:00 779 4 9

Къде 🇧🇬

Упорито... Докрай и наужким,
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-16T08:41:58+03:00 729 5 8

Разходка 🇧🇬

Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-05-13T09:31:28+03:00 871 7 16

Картина 🇧🇬

Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си, ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2019-05-01T07:13:59+03:00 804 6 6

Моля Ви 🇧🇬

Съчувствайте и лекувайте собствените си болки, с онази Любов, от която те се нуждаят, и не сипвайте, с вътрешното убеждение, че правите добро, отрова връз раните на другите хора.
Моля Ви!

линасветлана

Prose » Letters

2019-04-18T11:07:59+03:00 1.3K 5 6

in memoriam 🇧🇬

Сянка от спомен
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта, ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-04-15T21:34:33+03:00 795 3 6

Твоят сън 🇧🇬

Щом реши да отвори очи,
твоят сън ще измоли дъжда си.
Дотогава ще трупа ръжда
и ще крие лице от света си.
И макар да копнее ветрец ...

линасветлана

Poetry » Other

2019-04-14T12:55:08+03:00 669 4 13