линасветлана
837 results
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...
904
2
9
Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...
1143
2
14
Събират в стъкленото си сърце
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...
1088
4
8
В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
733
2
4
Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
902
3
8
Жъне лунният сърп
златната нива на тъмната страст.
Сянка хвърля връз пръст,
сякаш река, онова, между нас.
Който пристъпи се вкоренява ...
златната нива на тъмната страст.
Сянка хвърля връз пръст,
сякаш река, онова, между нас.
Който пристъпи се вкоренява ...
856
4
8
Завържеш
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...
769
1
2
Цветенца раснат в синьо небе.
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи. ...
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи. ...
722
2
3
Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...
583
2
7
Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...
1138
5
20
Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...
952
4
11
Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...
641
2
3
Бе сам прекрасният Адам.
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...
679
2
4
Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
794
5
9
Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
960
3
7
Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад ...
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад ...
687
2
3
Вълнува се като море
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб ...
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб ...
656
3
11
Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...
708
6
6
Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...
1097
8
16
Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
655
3
8
Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
1544
11
12
С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...
719
2
3
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...
703
4
9
Както сипва денят кофеина
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени, ...
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени, ...
766
5
14
Разсмивам Господ, ден след ден,
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...
712
6
10
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
930
5
6
Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...
745
7
10
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
1026
6
8
Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...
626
5
4
Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
627
2
5
Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...
532
3
2
Ти отметна завивката на съня,
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...
590
5
4
По-себични от всеки от нас
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...
581
5
5
Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...
594
4
9
Упорито... Докрай и наужким,
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...
549
5
8
Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...
631
7
16
Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си, ...
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си, ...
562
6
6
Съчувствайте и лекувайте собствените си болки, с онази Любов, от която те се нуждаят, и не сипвайте, с вътрешното убеждение, че правите добро, отрова връз раните на другите хора.
Моля Ви!
Моля Ви!
958
5
6
Сянка от спомен
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта, ...
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта, ...
607
3
6
Щом реши да отвори очи,
твоят сън ще измоли дъжда си.
Дотогава ще трупа ръжда
и ще крие лице от света си.
И макар да копнее ветрец ...
твоят сън ще измоли дъжда си.
Дотогава ще трупа ръжда
и ще крие лице от света си.
И макар да копнее ветрец ...
496
4
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
