линасветлана
837 results
Една любов във виното искри
и блясъкът ѝ леко заслепява.
Сърцата ни са зимни и добри
и някак неусетно се предават.
Доверието доста лесно ги опи… ...
  852  22 
Пуканки опукай, мамо.
Аз ще ги нанижа сам.
Помогни ми, моля, само
да отрежа клонче дрян.
И червен конец ще трябва, ...
  1166  15 
Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...
  504  21 
Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...
  538  18 
От мен е върхът, от теб е ината.
Целта е извън кошарата в равнината.
Тя предлага най-вкусните клонки
и листи на акробатите-алпинисти.
Хайде, стига я дърпа свойта брада. ...
  450 
Представи си, ако можеш, представи
как рога превръщат се в бодли!
Как прилягат като втора кожа
върху онова, което може да не може.
Как копитце стъпва върху праг – ...
  412  10 
Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден. ...
  871  28 
Все по твоя воля – виж ме -
нямам клони, нито пък гнездо.
Коренът ми бе огромен,
но кога бе то…
Разделих се и с гората, ...
  781  21 
Всеки скрива зад своя си праг
плодовете на щедрото лято
и очаква снега – гост или враг
щом изпрати последното ято…
Попритваря очи и се взира ...
  501  14 
Доколкото умея да мечтая,
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината, ...
  2387  13  34 
Разсъмва се над всички страхове.
Едни заспиват, други се разбуждат.
Опитват се да свържат две и две
в подредбата, която им е нужна.
Успеят ли, ще придобият власт ...
  740  12 
Събра се влага.
Натежа,
а пътят беше стар
и сух, и стръмен.
Вървеше му се ...
  463  11 
В подребрието на телесната обител,
обгрижван от едни, от други поруган,
низвергнат и въздиган от бедите,
посреща същността ми малък храм.
Не ходя в него прошка да измоля, ...
  374  13 
Смесват се сенки и стъпки.
Пътят свети. Звучи.
Птици прелитат. Кръжат.
И е безоблачно сладкото синьо,
а и вятърът си мълчи. ...
  345 
С едно наум,
без много шум,
пулсира в кръговрата на страстта
желание мъничко.
То бори се, съвсем самичко, ...
  283 
В уюта на набързо палнат фас
до мен бе ти до теб бях аз
бълбукаше смехът ни волен
Съвсем не бяхме май във час
часът бе хукнал някъде без нас ...
  491 
В безформената тръпка на възторг,
в усещането че животът е велик
земя се слива с време и простор...
И се сдобива с ново име този миг,
поспрял в представата за смисъл, ...
  396 
Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас ...
  371 
Бе сезон на зрели чувства-
време за наливане на плод.
Сладостта му не пропусна
да попие в моя стар живот.
Тичала достатъчно на воля ...
  679  10 
Не го остави този свят на мира.
Въртя го дълго в двете си ръце.
Вечеря с него. Вади му секира
и нож заби в доброто му лице.
Той никога не ти обърна гръб ...
  350 
Тук пътят се оказа просто кръг:
отново и отново, и отново
към центъра си се стреми светът,
заченат много преди всяко слово.
Променяха се само вечните звезди. ...
  369 
във формата на всеки съд
намира си водата тишина
замръзнал порив за живот
охлажда питието на деня
бълбукащата лятна синева ...
  458 
Животът е Актьор,
с безброй успешни роли.
Освен това е режисьор,
и публика за своите герои.
Когато всичко свърши ...
  545  13 
Обещавам онова, което
ти ще си постигнеш, знам.
Виж! Свидетел е небето.
Що го правя? Е, сети се сам.
Днес е хубаво да роня думи ...
  399 
Реката на илюзиите гръб опря
в бетонната снага на хоризонта.
Зачака да пристигне любовта
по моста със старинната поанта.
Бе ден за светски шум и суета, ...
  996 
компетентното мнение все посочва
в кой как е правилно да се вкопчва
ангажираното с проблеми съзнание
точица в собственото си очертание
все си мисли творчето на отношения ...
  358 
Потъвам в сянката на пътя
и в песъчинка се превръщам.
Подмята ме на времето реката
и в кръговрата ме завръща.
Така достигам вечното море. ...
  284 
Въртя се, като напев, в кръг
и своя център разпознавам.
Където думите гнездят,
на плод и песен се надявам.
Там звуците се хранят с тишина, ...
  322 
Душата ми си носи кръста
и пулса в отмаляващите длани.
Отивам там, отгдето друг се връща
и моля се, да срещна самарянин.
От тия, с ленените ризи бели, ...
  568 
Намира се, когато се потърси,
в остатъците след страстта.
Опитва се трохите да изтърси.
Подсвирква одата на радостта.
Мелодийката, лекинко фалшива, ...
  495  10 
Убежище, вратата своя разтвори,
желая в твоята утроба да проникна.
Да, бил съм в пещерата ти преди
сезам от ключ да се превърне в тиква.
Магията на думичката свобода ...
  358  12 
той трябваше да е като стена
от тия дето покривите носят
и с нищо цветно не блестят
но крият отговора от въпроса
... ...
  450 
Конкретното, човешкото съзнание е устроено винаги да търси и намира ползи, чрез действията си, за конкретния индивид. Нарича ползите факти. Когато се научи да прави разлика между употребата и злоупотребата с тях, поставя граница-тайна, помежду им. От едната ѝ страна поставя истинните, от другата – н ...
  1952  14 
Условие, самичко трябва да си избереш
къде да търсиш адекватното решение.
Събираш и изваждаш, умножаваш и делиш…
Би казал някой че се готвиш за сражение.
Виж, приходи без разход няма да намериш. ...
  346 
Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения. ...
  290 
От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...
  827 
В измислена от ролите игра
сюжетът сенките преплита.
Превръща същността в гора
и всекиму налага се да скита
из дебрите на гъстия шубрак, ...
  337 
Емоция със форма на жена
и с множество житейски роли –
любима, майка, баба дъщеря –
за всяка всеки тук говори.
Лечебно, словото се лее. ...
  1126  10 
По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас. ...
  512  19 
Не е отлагане това, което
сам – самичко чака да се свърши.
Битува някаква мълва,
че някой все ще го намери и прекърши.
Мълвата вярва ...
  526 
Random works
: ??:??