линасветлана
-
линасветлана
Poetry » Humour, Free verse Не е отлагане това, което
сам – самичко чака да се свърши.
Битува някаква мълва,
че някой все ще го намери и прекърши.
Мълвата вярва ... 154 1 4 -
линасветлана
Poetry » Free verse, Other Китарата
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ... 281 4 13 -
линасветлана
Poetry » Other Начало ли е или край
пространството, в което се изгуби
усещането ти за месец май
и за кръжащи около смеха ти пеперуди?
Внезапно всичко побеля. ... 177 1 4 -
линасветлана
Poetry » Phylosophy, Civilian Вълшебници, с различна цел,
размахват думичката карма.
Живеят по един и същ модел,
но хвалят се с различна дарба.
Един обезлесява планини, ... 175 2 6 -
линасветлана
Poetry » Phylosophy, Other Условно излежавам своята присъда,
привързана за тежкия си кръст,
орисана да бъда за да не пребъда,
в това, което вечно соча с пръст.
Износвам всичката човешка обич ... 202 2 7 -
линасветлана
Poetry » Phylosophy, Civilian, Other Страхуваш се, за кой ли път,
от онзи, който размишлява,
и тъй като въпросите болят,
а отговорът между вас застава,
отнемаш правото на глас ... 212 6 -
линасветлана
Poetry » Other всеки от нас носи мечта
но докъде с нея ще стигне
щом дотежи в пътя му тя
и му постави своите стигми
би ли ѝ дал власт над съня ... 232 6 -
линасветлана
Poetry » Other Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.
И той като колите профучава
край притчата за старото дърво,
което пита: "Колко още ми остава?".
А в клоните му- седнала мъгла ... 224 6 11 -
линасветлана
Poetry » Other Свободна съм да правя лични жертви
от раждането чак до края на живота.
В оковите на вечния компромис
създавам връзките си с обществото.
Понякога усещам как летя, ... 147 1 6 -
линасветлана
Poetry » Phylosophy, Other Затъва се
в мисловни игрословици
откакто свят светува.
Създават се
загадки и пословици. ... 153 1 6 -
линасветлана
Poetry В ума си мъкна две торби
познати всекиму, насъщни:
ще бъде ли, или ще е не би
в цветя и рози сладък къшей.
Тежат, нали са божи дар? ... 438 1 3 -
линасветлана
Poetry » Other За лятото
на всичко съм съгласна,
но тъй като не идва то,
на зимата съм бясна.
Виж, крия се в удобното легло. ... 114 4 -
линасветлана
Poetry Будилникът забива остри пръсти
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща, ... 356 1 7 -
линасветлана
Poetry » Other Този тъй позабравен от хората свят
се държи за земята и ражда плода си.
Вие, извива стебло над пръстта на рода,
зрее в сакралната страст на кръвта си.
С най-острия нож, реже ... 159 1 9 -
линасветлана
Poetry » Other Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг ... 279 4 17 -
линасветлана
Poetry Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка ... 222 5 9 -
линасветлана
Poetry » Other Неведоми,
пътечките на Суетата
на враг ще подадат ръка.
Със същата
ще плеснат свой приятел. ... 221 1 12 -
линасветлана
Poetry » Other Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай. ... 257 4 16 -
линасветлана
Essays Моята идея за растежа е свързана със способността на човек да осъзнава своята взаимовръзка с Вселената и с другите хора. Колкото по-голям в представите за себе си е субектът, толкова по-малко за него е всичко останало, и обратното. Част от цялото или цяло от частта, битието на гледната точка следва ... 435 2 -
линасветлана
Poetry С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ... 1285 18 48 -
линасветлана
Poetry » Other Разресвам побелелите коси
на късната среднощна песен.
Навярно утре ще я чуеш ти,
денят при теб ще е чудесен.
Щом пийнеш с моя сладък сън кафе, ... 561 1 18 -
линасветлана
Poetry » Other Отлитат всички светлини
в посоката, която се снижава.
Ръмжи в нощта звезда и
кучи студ със нея се задява.
По устните на вчерашния страх ... 229 6 -
линасветлана
Poetry » Other Прилича на Любов, нали,
това което ни събира и разделя?
Над него се изсипва сняг.
Заприда го небесната къделя.
И ето- всичко побеля. ... 226 1 13 -
линасветлана
Poetry » Other чуруликай врабче
моля те
чуруликай
под оловното снежно небе
слънцето ... 229 1 16 -
линасветлана
Poetry » Other Случайност е да притежаваш фон,
връз който да се вихрят вси сезони.
Изкуство е да ги оставиш там,
макар да ти се ще да ги прогониш.
Особено онези – лютите на студ, ... 178 1 8 -
линасветлана
Poetry » Other Преди и тук да се развихрят Ветровете
навън бе тихо като в храм.
Снегът се ронеше и приказно блестеше.
Прекрасен бе, но... твърде сам.
Надяваше се някой да разходи ... 194 1 13 -
линасветлана
Poetry » Other пропускам в своя свят
представата ти за покой и святост
знам стъпките ѝ дълго ще личат
върху лехиците с цветята
в моравата на крехките мечти ... 174 9 -
линасветлана
Poetry » Other в отекли крайници
на обръч свит денят
оформя пришките
на сладката отмора
и клюмва вечерта ... 198 6 -
линасветлана
Prose - Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ... 392 1 5 -
линасветлана
Poetry » Other Не вярваме на яростта,
но тя пръстта пробива
и стебло оформя.
Разлиства клонките.
Сдобива ги с пернати същества ... 212 1 7 -
линасветлана
Poetry » Other сезонът
на замръзналите водни капки
блести в забързания свят
какво ли би било
ако ... 287 2 15 -
линасветлана
Poetry » Other какво е всъщност думичката лято
попита днешният капчук
замлъкват нощем поривите на водата
и ето зимата царува тук
ефирната прегръдка на мига ... 184 2 10 -
линасветлана
Poetry сетива сетива сетива…
вие на клетки делите света
правоъгълни със завеси-решетки
а в ъглите придрямва това-онова
неплатени на времето сметки ... 290 2 7 -
линасветлана
Poetry мъглата слезе твърде ниско
над локвите погълнали дъжда
и златото на лятната ни истина
превърна се естествено в ръжда
така се случва тук с листата ... 253 1 12 -
линасветлана
Poetry » Other Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ... 219 7 -
линасветлана
Poetry » Other сълзят
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили ... 224 6 -
линасветлана
Poetry » Love, Other играем
с неизречените думи
все още в тишината тук
животът
им задава важните въпроси ... 180 2 -
линасветлана
Poetry » Phylosophy, Other Маските нося(т)
както се носи щит пред тяло
с лека усмивка
с походка излъчваща щастие
стрес връз стреса на общото ... 215 1 5 -
линасветлана
Poetry Ти,
който се сещаш за мен
и ми пишеш в късната нощ,
след поредната блага ракия,
би ли направил за двама кафе, ... 272 1 6 -
линасветлана
Poetry » Other Глаголът Съм се измори
от битката си с Битието.
Заряза всичко и се скри
далеч от пулса на сърцето.
Аритмията в линия събра ... 321 1 7
© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
