линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Works

Средства - Огън 🇧🇬

Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-11T20:31:46+03:00 1.1K 4 10

Средства - Земя 🇧🇬

Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-10T09:21:35+03:00 745 4 6

На прага на красивите ти устни 🇧🇬

Прегръщам те, като човек
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-08-08T14:19:43+03:00 2.4K 13 19

Шлагерът на ежедневното ни "НЕ" 🇧🇬

Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-03T01:00:02+03:00 559 4 5

Дневникът - Средства 🇧🇬

Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-01T10:17:58+03:00 700 4 7

"Л" като... 🇧🇬

Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-07-14T17:53:45+03:00 613 5 10

Аритметика 🇧🇬

Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-07-06T10:53:38+03:00 610 5 8

Безсмъртна като... 🇧🇬

Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-07-01T13:26:34+03:00 685 7 11

Очакване 🇧🇬

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-06-09T23:52:45+03:00 1.3K 5 13

В излъсканото огледало 🇧🇬

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-06-09T11:42:42+03:00 439 6 5

Пътник 🇧🇬

Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-06-02T13:11:23+03:00 1.5K 5 14

Отдавна 🇧🇬

Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-01T10:46:07+03:00 442 3 2

Кръг 🇧🇬

Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-05-30T12:42:13+03:00 1.3K 4 7

Първи опит 🇧🇬

Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-05-23T09:50:11+03:00 712 6 8

Напоследък 🇧🇬

Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-05-18T18:27:23+03:00 744 5 8

Като дъга 🇧🇬

Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-05-07T22:09:26+03:00 775 7 14

Като в църква 🇧🇬

При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква - ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-26T10:04:10+03:00 1K 8 17

(по)Желание 🇧🇬

Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...

линасветлана

Poetry

2018-04-20T22:46:39+03:00 1.6K 7 12

... с какво печели се живот в играта 🇧🇬

Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-18T11:06:23+03:00 570 6 4

Дар 🇧🇬

Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-13T08:55:25+03:00 787 10 19

Би ли? 🇧🇬

Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-12T22:11:45+03:00 670 7 12

Като писано яйце 🇧🇬

Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-05T00:59:02+03:00 1.5K 4 10

Нищо лично 🇧🇬

Очите ти, съдебни заседатели,
сред делото, в което оцеляват,
невинни, взрени в самотата ми,
опитват някак да я пресъздават.
Следят, с наслада, аромата ѝ. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-04-02T16:45:26+03:00 783 7 12

Заблуда 🇧🇬

Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-03-28T11:33:46+03:00 602 2 6

диАлог 🇧🇬

Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-03-17T15:31:52+02:00 2.6K 10 22

Истини по никое време 🇧🇬

Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-03-09T20:06:58+02:00 926 7 17

Песничка за теб и мен 🇧🇬

Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-03-08T13:40:32+02:00 1.7K 7 12

Търси се 🇧🇬

Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...

линасветлана

Prose » Humorous

2018-03-05T21:04:48+02:00 2K 10 15

За последно 🇧🇬

Наказвам, за последно, Мисълта,
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-03-04T14:33:02+02:00 658 5 4

До (Не)Доверие 🇧🇬

Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-03-02T14:34:58+02:00 658 6 9

В едно с човешките сезони 🇧🇬

През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-03-02T07:49:57+02:00 654 8 18

Светли думи 🇧🇬

Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-02-25T10:20:53+02:00 618 4 13

Радост грешна 🇧🇬

Онази светла прошка, дето ми остави,
нечакана, неискана, с прегръдка нежна,
заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.
За мен е тя огромна радост, но е грешна.
Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-02-25T08:38:51+02:00 808 8 9

Припев 🇧🇬

(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-02-24T12:00:21+02:00 663 4 15

Пристанище 🇧🇬

В началото
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-02-24T08:45:37+02:00 557 5 14

Що е то? 🇧🇬

Себичен е. Отрича
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-02-09T10:21:15+02:00 920 3 11

Тогава, когато... 🇧🇬

Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...

линасветлана

Poetry

2018-01-24T11:06:34+02:00 602 4 15

(б) 🇧🇬

С моите ангели другаруваш и ти.
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат, ...

линасветлана

Poetry » Love

2018-01-22T11:54:39+02:00 623 6 11

Клонче дрян в студа цъфти 🇧🇬

Клонче дрян в студа цъфти
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец ...

линасветлана

Poetry

2018-01-13T18:12:29+02:00 1.3K 7 23

Искам 🇧🇬

Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-01-12T20:12:15+02:00 1.7K 5 26