линасветлана
837 results
Китарата
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ...
  675  13 
Начало ли е или край
пространството, в което се изгуби
усещането ти за месец май
и за кръжащи около смеха ти пеперуди?
Внезапно всичко побеля. ...
  388 
Вълшебници, с различна цел,
размахват думичката карма.
Живеят по един и същ модел,
но хвалят се с различна дарба.
Един обезлесява планини, ...
  360 
Условно излежавам своята присъда,
привързана за тежкия си кръст,
орисана да бъда за да не пребъда,
в това, което вечно соча с пръст.
Износвам всичката човешка обич ...
  450 
Страхуваш се, за кой ли път,
от онзи, който размишлява,
и тъй като въпросите болят,
а отговорът между вас застава,
отнемаш правото на глас ...
  405 
всеки от нас носи мечта
но докъде с нея ще стигне
щом дотежи в пътя му тя
и му постави своите стигми
би ли ѝ дал власт над съня ...
  428 
Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.
И той като колите профучава
край притчата за старото дърво,
което пита: "Колко още ми остава?".
А в клоните му- седнала мъгла ...
  433  11 
Свободна съм да правя лични жертви
от раждането чак до края на живота.
В оковите на вечния компромис
създавам връзките си с обществото.
Понякога усещам как летя, ...
  450 
Затъва се
в мисловни игрословици
откакто свят светува.
Създават се
загадки и пословици. ...
  345 
В ума си мъкна две торби
познати всекиму, насъщни:
ще бъде ли, или ще е не би
в цветя и рози сладък къшей.
Тежат, нали са божи дар? ...
  1071 
За лятото
на всичко съм съгласна,
но тъй като не идва то,
на зимата съм бясна.
Виж, крия се в удобното легло. ...
  380 
Будилникът забива остри пръсти
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща, ...
  1630 
Този тъй позабравен от хората свят
се държи за земята и ражда плода си.
Вие, извива стебло над пръстта на рода,
зрее в сакралната страст на кръвта си.
С най-острия нож, реже ...
  343 
Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг ...
  488  17 
Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка ...
  465 
Неведоми,
пътечките на Суетата
на враг ще подадат ръка.
Със същата
ще плеснат свой приятел. ...
  449  12 
Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай. ...
  526  16 
Моята идея за растежа е свързана със способността на човек да осъзнава своята взаимовръзка с Вселената и с другите хора. Колкото по-голям в представите за себе си е субектът, толкова по-малко за него е всичко останало, и обратното. Част от цялото или цяло от частта, битието на гледната точка следва ...
  1203 
С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ...
  4046  23  67 
Разресвам побелелите коси
на късната среднощна песен.
Навярно утре ще я чуеш ти,
денят при теб ще е чудесен.
Щом пийнеш с моя сладък сън кафе, ...
  1357  18 
Отлитат всички светлини
в посоката, която се снижава.
Ръмжи в нощта звезда и
кучи студ със нея се задява.
По устните на вчерашния страх ...
  411 
Прилича на Любов, нали,
това което ни събира и разделя?
Над него се изсипва сняг.
Заприда го небесната къделя.
И ето- всичко побеля. ...
  452  13 
чуруликай врабче
моля те
чуруликай
под оловното снежно небе
слънцето ...
  564  16 
Случайност е да притежаваш фон,
връз който да се вихрят вси сезони.
Изкуство е да ги оставиш там,
макар да ти се ще да ги прогониш.
Особено онези – лютите на студ, ...
  372 
Преди и тук да се развихрят Ветровете
навън бе тихо като в храм.
Снегът се ронеше и приказно блестеше.
Прекрасен бе, но... твърде сам.
Надяваше се някой да разходи ...
  365  13 
пропускам в своя свят
представата ти за покой и святост
знам стъпките ѝ дълго ще личат
върху лехиците с цветята
в моравата на крехките мечти ...
  352 
в отекли крайници
на обръч свит денят
оформя пришките
на сладката отмора
и клюмва вечерта ...
  384 
- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...
  988 
Не вярваме на яростта,
но тя пръстта пробива
и стебло оформя.
Разлиства клонките.
Сдобива ги с пернати същества ...
  548 
сезонът
на замръзналите водни капки
блести в забързания свят
какво ли би било
ако ...
  561  15 
какво е всъщност думичката лято
попита днешният капчук
замлъкват нощем поривите на водата
и ето зимата царува тук
ефирната прегръдка на мига ...
  461  10 
сетива сетива сетива…
вие на клетки делите света
правоъгълни със завеси-решетки
а в ъглите придрямва това-онова
неплатени на времето сметки ...
  501 
мъглата слезе твърде ниско
над локвите погълнали дъжда
и златото на лятната ни истина
превърна се естествено в ръжда
така се случва тук с листата ...
  504  12 
Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...
  408 
сълзят
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили ...
  420 
играем
с неизречените думи
все още в тишината тук
животът
им задава важните въпроси ...
  356 
Маските нося(т)
както се носи щит пред тяло
с лека усмивка
с походка излъчваща щастие
стрес връз стреса на общото ...
  540 
Ти,
който се сещаш за мен
и ми пишеш в късната нощ,
след поредната блага ракия,
би ли направил за двама кафе, ...
  424 
Глаголът Съм се измори
от битката си с Битието.
Заряза всичко и се скри
далеч от пулса на сърцето.
Аритмията в линия събра ...
  507 
от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...
  456 
Random works
: ??:??