линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Works

Подобно на море 🇧🇬

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...

линасветлана

Prose » Letters

2018-10-25T07:48:27+03:00 981 3 8

Приказки за нас - Кой 🇧🇬

Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-24T09:01:39+03:00 672 7 11

Приказки за нас - Сбогуване с Очакваното 🇧🇬

Черта, като корица тънка,
ръба на изгрева беляза.
От нечий сладък сън
парче огромно си отряза.
Преди съвсем да порасте, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-22T10:57:27+03:00 695 3 10

Приказки за нас - През драматургията на момента 🇧🇬

Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-21T18:35:53+03:00 748 5 6

Никога 🇧🇬

Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-10-18T10:35:29+03:00 773 5 9

Обещаното 🇧🇬

Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-10-16T09:31:28+03:00 716 2 6

Опит за ... създаване на близост 🇧🇬

Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...

линасветлана

Prose » Letters

2018-10-15T10:30:26+03:00 1.6K 5 5

Някъде там 🇧🇬

> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...

линасветлана

Prose » Others

2018-10-15T00:01:30+03:00 1.2K 4 6

Есенна приказка 🇧🇬

Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...

линасветлана

Poetry » For children

2018-10-14T18:17:21+03:00 1.8K 3 13

Като болни 🇧🇬

Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-14T11:33:10+03:00 685 6 8

Вятърко 🇧🇬

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...

линасветлана

Poetry » For children

2018-10-13T09:36:25+03:00 2.3K 8 20

Зад кулисите 🇧🇬

Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-11T22:39:17+03:00 620 6 9

Нима това е Краят... 🇧🇬

Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-10-09T08:41:38+03:00 678 8 6

Достатъчно 🇧🇬

Потребно щом е, говорете,
пред себе си, или пък с някого,
но моля Ви, за Бога,
за зло и за добро не ме месете,
на разговора в предговора, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-10-05T17:44:31+03:00 660 8 9

(от)пътуване към Нищото 🇧🇬

Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-10-01T21:07:33+03:00 786 6 11

(с) 🇧🇬

Изстина южната страна
на скромната ми къща.
Врабци затърсиха храна.
Мъглата се завръща.
Събира локвичката – ден, ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-10-01T10:16:18+03:00 687 6 9

Време е 🇧🇬

Сви се в сърцето мъгла,
призрачна, като спомен.
Тропа с краче. Би могла
да обича света вероломен.
Стича се смях и люти, ...

линасветлана

Poetry » Love, Other

2018-09-30T12:11:50+03:00 743 4 12

Сътрапезници 🇧🇬

Щом намаже ми филия,
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед, ...

линасветлана

Poetry » Humorous, For children, Other

2018-09-24T12:29:27+03:00 967 4 10

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи 🇧🇬

Всеки носи своя нрав
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-09-24T09:06:23+03:00 652 4 9

Приказки за нас - Бяло и черно 🇧🇬

Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-09-23T17:46:11+03:00 640 6 11

Изведнъж 🇧🇬

Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-09-22T20:18:20+03:00 793 5 11

Бъдеще време в миналото 🇧🇬

Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-09-15T19:37:19+03:00 755 7 13

Почти любовна история 🇧🇬

Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-09-15T09:34:07+03:00 932 8 15

Приказки за нас - Строител 🇧🇬

Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-09-13T18:17:55+03:00 577 5 12

Резултат 🇧🇬

Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-09-07T19:48:14+03:00 609 4 10

Пипнах те, дано ме разбереш 🇧🇬

Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-09-03T18:19:49+03:00 715 7 16

Дневникът - Точка на пресичане 🇧🇬

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

линасветлана

Prose » Letters

2018-09-02T22:58:58+03:00 1.3K 7 8

Стигнах до там 🇧🇬

Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...

линасветлана

Prose » Others

2018-09-01T17:31:20+03:00 995 3 12

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

линасветлана

Prose » Others

2018-08-31T22:09:52+03:00 733 3 8

Картини от едно пристигане 🇧🇬

Здравей, Любов моя,
ще Ти се наложи...
Да, днес ще ти се наложи да пристигнеш там, където случайните минувачи няма да видят присъствието ти, но неслучайният посрещач ще го желае. Там е... като тук! Глаголите умеят да събират факти, но не умеят да им се радват.
Фактът е съществително. Обича да е зави ...

линасветлана

Prose » Letters

2018-08-30T10:34:34+03:00 1.8K 7 10

Дневникът - Коридора 🇧🇬

Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...

линасветлана

Prose » Short stories

2018-08-29T00:27:06+03:00 1.3K 4 6

До дъното 🇧🇬

Обвързан със представата за “мое”,
талантът даровете си съзнава.
На вдъхновението топлото сърце
премисля колко малко му остава
и бърза да извае, точно в този миг, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-26T18:56:12+03:00 701 3 7

Поречия 🇧🇬

Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар. ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-08-25T22:07:22+03:00 772 6 10

Приказки за нас - Ламята 🇧🇬

Простих ли им? Отново – не.
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-23T04:09:08+03:00 860 7 5

Задача 🇧🇬

Прощална песен пея за страстта,
с която любовта отново се сбогува.
Тъй както в път изпраща се дете,
поело на желанието да робува,
прегръдката ѝ ме остави точно тук. ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-22T12:00:51+03:00 680 6 5

Трябваше 🇧🇬

Спорът затвори очи.
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-21T15:08:13+03:00 536 5 7

Коприва 🇧🇬

Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-17T20:24:33+03:00 579 9 10

Сълза 🇧🇬

Тя е мярката предпазна
и донякъде омразна
макар да е само сол и вода
Слепва мигли и се стича
там където да обича ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-16T09:38:42+03:00 575 5 6

Като река 🇧🇬

Тече, съвсем като река,
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-15T07:28:42+03:00 743 4 17

Капчица роса 🇧🇬

В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...

линасветлана

Poetry » Other

2018-08-12T02:40:10+03:00 721 7 7