rudin
858 results
Картината все тази се явява:
когато ти минаваше край мен,
отвя ме като вихър суха плява
към Черни връх, нагоре устремен.
Когато аз планинското копито ...
  402 
Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете, ...
  250 
Тук, след толкова години,
в село съм, оставил грижи
и след шум, масла, бензини
сякаш в рая тих се движа.
Гледам, кръстя се и моля, ...
  346 
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче
на блузката ти и дъха
усещам как ти учестява ...
  567 
Цветенца мили, цветенца красни,
насред полянка току израсли!
Окото радват, сърцето стоплят,
в душа попиват нечути вопли.
Че цяла зима под преспи бяли ...
  421 
Когато ти си нейде там
край границата запиляно,
а аз съм тук, в града голям,
все спомням образа на мама.
Над люлката, когато тя ...
  340 
Вървя и чувам как тревата,
до вчера скрита под снега,
да си провира стебълцата
за да възкръсне от пръстта.
Подушвам в клоните мъзгата ...
  307 
ВЕНЕЦЪТ
На Орлин Миланов
За българското днес пред нас "Венецът"
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца ...
  330 
Зимен ангел, зимен ангел
по небесни перила
спуска се и си погален
от божествени крила.
Тук слетял, да ни проводи ...
  219 
Събуждам се, а конят цвили
вън оседлан, със стремена
и ме понася над могили,
жита, гори и времена
в които селото ни беше ...
  271 
Събуждам се и тази сутрин
разбирам: трети ден откак
лекарството не съм си купил
и кръвното го вдигам пак.
Да беше друго – да се радвам. ...
  269 
Стихосбирка – първата – готова!
Телефонен звън и... новина.
Не щадя колата. Тръпка нова,
а за нея няма тя вина.
Стигам в склада: книжки в опаковка ...
  337  10 
Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото – ...
  357 
Къде си ти, недостижима
любов на моя скършен стих?
Как стъпваш леко и незрима,
минавайки в деня ми тих.
След теб остава аромата ...
  335 
И в зимен студ, и в летен пек –
стои тук! – Куче влачи...
Подхвърляха му някой стек
случайни минувачи.
Пред светофара с цвят червен ...
  287 
Ще си отида и ще видиш
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...
  413 
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
  327 
На Валентина Йосифова
Дали защото бе приела
в мен образ на мадона чист,
Мечти и ябълки с канела
очаквах като брулен лист ...
  388 
Неизвестните поети
в този век на смърт и страх
не редят на лист куплети
за пореден Алманах,
а загледани високо ...
  318 
Бяла, малка каравана
внучката видяла в нета
и веднага ме захвана
да я купя, за морето:
с плексигласови прозорци ...
  453 
РЕЧНОТО МОМИЧЕ
На Геновева Цандева
През завесата, тънеща в мрак,
зазвучават акордите бурни
за копнеж по щастливия брак ...
  322 
Не се съмнявай в мен, успех,
дори когато ти е тъжно.
А ако следва неуспех –
мини напряко и надлъжно,
сложи му кръст и забрави! ...
  287 
Към "Балада за синеокото момче"
Поука тук да извлека
с баладата си – аз не искам!
Тече си синята река,
в брега вълничките си плиска. ...
  356 
В началото бе Бог! А той
за седем дни светът ни даде
със рай и ад. По образ свой
от кал мъжът Адам създаде.
Живот му вдъхна. След това ...
  323 
Със дявола сравни жената! –
че този бледожълт поплин
под блузката с полукълбата,
във моя ум забива клин.
Със дявола сравни змията! ...
  274 
Във полусянката отсреща
миражен образ се яви
и разсъблече свойте дрешки,
и светлината угаси.
И в късна нощ пред мен изтлява ...
  425 
Жената - бяло вдъхновение.
Жената - призрачен воал,
а аз стоя и в мене дреме
реална същност на чакал,
в гората който ще завие, ...
  382 
Във тази приказна страна,
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.
Тя раждала герои тук, ...
  454 
Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше – ...
  370 
Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...
  389 
Векове на разцвет, на погроми
днес застават пред мен на парад
и аз виждам безброй легиони,
щит до щит, в този призрачен град.
Кръв пролята, попила в пръстта ни, ...
  254 
Градът е в пелена - мъглив и черен
в настъпващата бързо сляпа нощ.
Пред Коледа, в молитвен час вечерен,
блести снегът, витрините в разкош.
Да бъде пълна зимната картина, ...
  301 
Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.
В пътека неразрината, под пара ...
  330 
Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали, ...
  348 
Като мокро и хърбаво коте
изпълзява нощта върху нас.
Ти показваш си острите нокти,
ставам аз таралежен от страст.
И те хвърлям на мокрото ложе ...
  736 
ГЛАД ЗА ГРЯХ
По Владо Любенов
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче ...
  412 
Малък бях и на към Излак
аз воловете подкарвах.
Бях с природата тъй близък,
селото ми беше карма.
С патерици Джорджа тежко ...
  328 
Мъгла навън!... А вирусно огнище
във гърлото гнездо у мен си сви.
И седмица лежа. И ме разнищват
на черни мисли белите сестри.
И всичко би изглеждало играчка, ...
  280 
Бъди ми ангел и палач!
Понякога и да ме мразиш
аз пак съзирам в смях и плач
душата ти – кристална ваза.
Обичай ме и всеки път ...
  369 
* * *
Кварталът пак е разлюлян
от нощния купон пореден,
а циганин един, пиян,
слухти и с мътен поглед дебне: ...
  281 
Random works
: ??:??