rudin
858 results
Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.
И къкри бобът под капака ...
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.
И къкри бобът под капака ...
248
1
В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига, ...
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига, ...
296
1
Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия ...
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия ...
245
3
Как ми липсваш, мой брат! За това не говоря.
Ти се луташ в нощта, моя бягаща мисъл.
Идва утро, отново ще блесне простора,
а съвсем сякаш бях те да дълго отписал.
И те чувствам до мен, и ръка да протегна, ...
Ти се луташ в нощта, моя бягаща мисъл.
Идва утро, отново ще блесне простора,
а съвсем сякаш бях те да дълго отписал.
И те чувствам до мен, и ръка да протегна, ...
321
На Валентин Евстатиев
Снощи Вальо ни разлисти
с поетичните си мисли.
Заприличахме на цвете
от леха на боговете. ...
Снощи Вальо ни разлисти
с поетичните си мисли.
Заприличахме на цвете
от леха на боговете. ...
325
1
В този неподправен Алманах
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат ...
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат ...
388
3
Конче, конче, вихрогонче,
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
314
2
Конче, конче, вихрогонче
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
475
В падения и слава
животът се оттича
под стряхата голяма,
забързан или сричан.
И колкото сме взели ...
животът се оттича
под стряхата голяма,
забързан или сричан.
И колкото сме взели ...
369
1
Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
364
2
Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...
454
5
Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...
316
3
Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...
582
4
I.
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
409
4
Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...
358
2
Щом изборите зададат се
и партиите са в подем –
по колко броя депутати
да вкарат в този парламент.
Как хиляди места работни ...
и партиите са в подем –
по колко броя депутати
да вкарат в този парламент.
Как хиляди места работни ...
288
2
В поднебесните си писти,
сякаш Бог го е създал,
над съдбата ни увисва
онзи страшен Буридал!
Той е птицата крилата ...
сякаш Бог го е създал,
над съдбата ни увисва
онзи страшен Буридал!
Той е птицата крилата ...
295
1
На Иван Николов
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал. ...
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал. ...
278
4
Едно щурче в кората на вратата
бе изпълзяло в моята кола.
Навярно е подскокнало в тревата
във търсене на майчина пола.
Наместих очилата. Що да видя: ...
бе изпълзяло в моята кола.
Навярно е подскокнало в тревата
във търсене на майчина пола.
Наместих очилата. Що да видя: ...
352
5
Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...
348
2
Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...
446
4
Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.
Но ще мога ли, как без заплата ...
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.
Но ще мога ли, как без заплата ...
322
6
Аз имам право да му кажа
на шумния електорат:
по избори, за да намажат
субсидиите, днес крещят
и лъжат ни, и обещават, ...
на шумния електорат:
по избори, за да намажат
субсидиите, днес крещят
и лъжат ни, и обещават, ...
271
2
Във края на дъждовно лято,
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд. ...
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд. ...
341
6
Пак ще види мойта вила
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор, ...
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор, ...
216
Виж времето ни как лети!
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.
А организмът, пригоден, ...
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.
А организмът, пригоден, ...
419
2
В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха ...
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха ...
375
1
5
Да пишеш днес поезия във рими
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...
307
4
Ето, че ме треска тресна –
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля ...
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля ...
301
1
Светулчици, светулчици под блока
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.
Не е ли чудо тези насекоми ...
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.
Не е ли чудо тези насекоми ...
345
6
Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен ...
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен ...
406
3
Когато гръм в небе отприщи
ръкавите на водопад,
не искай ти от него нищо,
а сух заслон под този ад.
Когато лятно слънце жари ...
ръкавите на водопад,
не искай ти от него нищо,
а сух заслон под този ад.
Когато лятно слънце жари ...
308
3
Заспивам рано.
Сънувам бързо.
В зори огряно
е Голо бърдо.
Очи отварям - ...
Сънувам бързо.
В зори огряно
е Голо бърдо.
Очи отварям - ...
528
4
Поканила ме беше на кафе
съседката. Предчувствам – бе ми бясна.
Дали ме чака аутодафе
за стиховете ми, пределно ясни?
Открехвам скърцащата ù врата ...
съседката. Предчувствам – бе ми бясна.
Дали ме чака аутодафе
за стиховете ми, пределно ясни?
Открехвам скърцащата ù врата ...
397
3
Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти ...
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти ...
572
1
7
Лятно е небето,
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде ...
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде ...
557
6
Във царството се Бог въздигна –
следи ни пак, следи ни пак.
И орис трънна, незавидна
повлича крак, повлича крак.
Закана иде тъмна, бурна – ...
следи ни пак, следи ни пак.
И орис трънна, незавидна
повлича крак, повлича крак.
Закана иде тъмна, бурна – ...
424
3
То – синеокото момче –
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят ...
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят ...
596
6
В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва ...
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва ...
417
7
От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...
382
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
