rudin
858 results
За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна ...
  447 
Лудо младо, лудо младо,
вкъщи го въже не спря.
Цял ден тича подир стадо
по баири и поля.
А девойче, а девойче, ...
  584 
"Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост!" –
И в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.
Но времето върви, поглеж, ...
  497 
От днес започвам аз да пиша
в поезията нов раздел
и ще се вмъкна в нова ниша,
към върховете път поел.
Предчувствам как ще се зачудят ...
  487 
Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка ...
  493 
На Мария Донева
Пита милият съсед:
„За къде си се забързал?” –
взел ме пак за не наред
както пътьом шала връзвам. ...
  382 
Поетеси, поетеси,
в стих прочитам цяла сага!
Както облаци небесни
в изворче планинско лягат,
тъй в очите ви чудесни ...
  580 
„Във далечна страна, във прекрасна страна
във страната на вечни мъгли...”
Едгар По
В тази чудна страна, в тази дивна страна,
във която се сбъдват мечтите, ...
  856 
Вятър есенната песен
вя над къщи и кошари.
После дъжд в стъклата бесен
барабанен вой зашари.
Цяла нощ в комина свири, ...
  560 
Какво са младите за мене
във ролята на нов човек? –
Едно различно поколение,
заченато от хищен век.
Дълбоко в крехката му същност ...
  585  10 
Аз, когато съм далече,
мисля си за теб, любима –
в тази тиха лунна вечер
тук, до мене да те има!
Спомням си онези нощи, ...
  472 
Вуте в селото прочут е,
че в чатала си издут е,
крачи тъй по път край плет.
И жените го заглеждат
с неподправена надежда – ...
  551 
Пустата му наша Пена,
шеврътлива, нагласена,
всеки в село точи зъб.
Скришом в пазвата наднича,
да му падне – цял ден тича, ...
  460 
Какво разбрах на този свят
след толкова години
в един неспирен кръговрат
към райските градини,
където на едно дръвче ...
  366 
Приятели, приятели, къде сте,
когато сладкото вгорчи?
Когато слизат боговете
да видят моите очи
обърнати към красотите, ...
  508 
Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали ...
  422 
Как искам да се кротна
след толкова лета!
Да си стоя на топло
и книжки да чета.
Знам, гълъбите скоро ...
  426 
В равни пътища стъпвам,
по пътеки вървя
и обичам те, скъпа,
мила родна страна.
И жените обичам ...
  459 
Пак късна вечер. На екрана
е Слави с гърлите си три.
Ще лягам. Махам от дивана
възглавницата и открих –
петно в стената ми е крила: ...
  286 
Дали защото в теб родих се
на празничен и светъл ден,
с мен златна есен се здрависа
и багрите си вля у мен.
Дали защото стих прописах ...
  403 
Разказваше ни дядо в зимни вечери,
наскупчени на топло край оджака,
за тъпани, свирни на дяволетини,
които закъснелите причакват.
По равното, край моста на Мелището ...
  432 
  433 
Моя вярна любов, моя вяра до гроб,
отвори ми ти слънчев прозорец!
Нека влезе отвън този пролетен звън,
нека въздухът чист вдигне щора.
Събуди ме от сън! Одеялото вдън ...
  599  10 
Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...
  433 
От писъка ни пръв, млеко засукли,
правата си над майките щом връчим,
купуват ни дрънкулчици и кукли,
обгрижват ни и цял живот се мъчат.
И детството ни светло преминава ...
  386 
В памет на чичо ми
Захари Христов
Там, на чичовата нива,
върху пуст и стръмен слог,
жъне вятър, веят грива ...
  465 
Последни есенни лъчи
над залива дълбок на Китен!
По пясъка кафяв личи
на стъпки дирята им скрита.
С походка на газела мина ...
  441 
Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...
  463 
ТИШИНАТА НЕПОНЯТНА
„И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира”
Иван Николов
Въздухът е пълен с думи ...
  442 
Духна вятър и в прибоя
блъскат яростни вълни –
сякаш битката за Троя
с нова сила поднови.
В тетраподите налитат ...
  331 
Носът подавам си над чашката
и вдъхвам тънък аромата.
Опитвам глътка, с устни млясна,
а тя отива до петата.
И казвам: „Сипвай ми до горе!” ...
  680 
Пъхам диска и Тони протяжно запява
с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,
а в нивята встрани есента оживява
и се вихрят във танц пожълтелите листи.
А колата отпред километрите гълта ...
  327 
Посвещавам на с. Добрич, Елховско
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици.
Дворовете, превърнати в усое
в лианите на сплетени шевици. ...
  1283 
Под звуците на гайда
играех казачок.
Баян ли чуя – Хайде! –
щом кажат и... троп-троп –
хоро със стъпки бързи ...
  534 
  535 
Докато витаят
стиховете в нищото,
образите в чая
все излизат вкиснати.
След като му сипа ...
  466 
Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд – ...
  885 
Щом си ти поета,
значи си мечтател.
Утре снимка снета
в кръста ще окачат.
Ти върви отпреде, ...
  431 
На чина си като шугав
Гошко се върти във час.
Той си мисли, че без друго
ще премине в горен клас.
Нека другите да зубрят! - ...
  517 
Стихове, моите стихове!...
Колко за том да напиша? –
мислите, римите сприхави
за да нанижа на шиша.
После с бръснач да загладя, ...
  1605 
Random works
: ??:??