rudin
858 results
За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна ...
  411 
Лудо младо, лудо младо,
вкъщи го въже не спря.
Цял ден тича подир стадо
по баири и поля.
А девойче, а девойче, ...
  550 
"Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост!" –
И в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.
Но времето върви, поглеж, ...
  455 
От днес започвам аз да пиша
в поезията нов раздел
и ще се вмъкна в нова ниша,
към върховете път поел.
Предчувствам как ще се зачудят ...
  343 
Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка ...
  462 
На Мария Донева
Пита милият съсед:
„За къде си се забързал?” –
взел ме пак за не наред
както пътьом шала връзвам. ...
  343 
Поетеси, поетеси,
в стих прочитам цяла сага!
Както облаци небесни
в изворче планинско лягат,
тъй в очите ви чудесни ...
  522 
„Във далечна страна, във прекрасна страна
във страната на вечни мъгли...”
Едгар По
В тази чудна страна, в тази дивна страна,
във която се сбъдват мечтите, ...
  815 
Вятър есенната песен
вя над къщи и кошари.
После дъжд в стъклата бесен
барабанен вой зашари.
Цяла нощ в комина свири, ...
  513 
Какво са младите за мене
във ролята на нов човек? –
Едно различно поколение,
заченато от хищен век.
Дълбоко в крехката му същност ...
  543  10 
Аз, когато съм далече,
мисля си за теб, любима –
в тази тиха лунна вечер
тук, до мене да те има!
Спомням си онези нощи, ...
  411 
Вуте в селото прочут е,
че в чатала си издут е,
крачи тъй по път край плет.
И жените го заглеждат
с неподправена надежда – ...
  494 
Пустата му наша Пена,
шеврътлива, нагласена,
всеки в село точи зъб.
Скришом в пазвата наднича,
да му падне – цял ден тича, ...
  418 
Какво разбрах на този свят
след толкова години
в един неспирен кръговрат
към райските градини,
където на едно дръвче ...
  339 
Приятели, приятели, къде сте,
когато сладкото вгорчи?
Когато слизат боговете
да видят моите очи
обърнати към красотите, ...
  468 
Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали ...
  386 
Как искам да се кротна
след толкова лета!
Да си стоя на топло
и книжки да чета.
Знам, гълъбите скоро ...
  396 
В равни пътища стъпвам,
по пътеки вървя
и обичам те, скъпа,
мила родна страна.
И жените обичам ...
  426 
Пак късна вечер. На екрана
е Слави с гърлите си три.
Ще лягам. Махам от дивана
възглавницата и открих –
петно в стената ми е крила: ...
  250 
Дали защото в теб родих се
на празничен и светъл ден,
с мен златна есен се здрависа
и багрите си вля у мен.
Дали защото стих прописах ...
  362 
Разказваше ни дядо в зимни вечери,
наскупчени на топло край оджака,
за тъпани, свирни на дяволетини,
които закъснелите причакват.
По равното, край моста на Мелището ...
  397 
  377 
Моя вярна любов, моя вяра до гроб,
отвори ми ти слънчев прозорец!
Нека влезе отвън този пролетен звън,
нека въздухът чист вдигне щора.
Събуди ме от сън! Одеялото вдън ...
  561  10 
Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...
  381 
От писъка ни пръв, млеко засукли,
правата си над майките щом връчим,
купуват ни дрънкулчици и кукли,
обгрижват ни и цял живот се мъчат.
И детството ни светло преминава ...
  351 
В памет на чичо ми
Захари Христов
Там, на чичовата нива,
върху пуст и стръмен слог,
жъне вятър, веят грива ...
  430 
Последни есенни лъчи
над залива дълбок на Китен!
По пясъка кафяв личи
на стъпки дирята им скрита.
С походка на газела мина ...
  394 
Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...
  428 
ТИШИНАТА НЕПОНЯТНА
„И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира”
Иван Николов
Въздухът е пълен с думи ...
  401 
Духна вятър и в прибоя
блъскат яростни вълни –
сякаш битката за Троя
с нова сила поднови.
В тетраподите налитат ...
  295 
Носът подавам си над чашката
и вдъхвам тънък аромата.
Опитвам глътка, с устни млясна,
а тя отива до петата.
И казвам: „Сипвай ми до горе!” ...
  477 
Пъхам диска и Тони протяжно запява
с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,
а в нивята встрани есента оживява
и се вихрят във танц пожълтелите листи.
А колата отпред километрите гълта ...
  290 
Посвещавам на с. Добрич, Елховско
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици.
Дворовете, превърнати в усое
в лианите на сплетени шевици. ...
  1022 
Под звуците на гайда
играех казачок.
Баян ли чуя – Хайде! –
щом кажат и... троп-троп –
хоро със стъпки бързи ...
  491 
  483 
Докато витаят
стиховете в нищото,
образите в чая
все излизат вкиснати.
След като му сипа ...
  427 
Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд – ...
  699 
Щом си ти поета,
значи си мечтател.
Утре снимка снета
в кръста ще окачат.
Ти върви отпреде, ...
  395 
На чина си като шугав
Гошко се върти във час.
Той си мисли, че без друго
ще премине в горен клас.
Нека другите да зубрят! - ...
  471 
Стихове, моите стихове!...
Колко за том да напиша? –
мислите, римите сприхави
за да нанижа на шиша.
После с бръснач да загладя, ...
  1154 
Random works
: ??:??