Аз не съм пеперуда като другите.
И през пламъка ще прелетя.
Не желая награда - за заслугите.
Но с живота не ще се простя.
Аз не изгарям... А и не умирам. ...
В този миг аз политам нагоре -
а под мене е прашната степ.
Нищо и никога не ще се повтори -
но докрай ще сме двамата с теб.
Който тъй, като мен е воювал - ...
Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?
Или ще усмириш нещата вътре във теб?
Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?
Или ще останеш суха и спечена степ?
Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори? ...
Като изстреляна от лък стрела съм.
И отново целта си избирам.
Демонстрирам умения, и класата си.
И напред летя, и не спирам.
Да се лети - изглежда толкова лесно. ...
Вярвах в Теб - но не бях покръстен...
Ала чувах ги твоите слова.
Дори не знаех как да свивам пръсти.
Ала има ли значение това?
Всъщност нищо не е толкова сложно : ...
Коловозите - са вътре в душите ни -
или са в нашите сърца.
Те ще са в нас до края на дните ни.
И са в нас още от деца.
Това са нашите невидими граници - ...
Пеперудата към пламъка стреми се.
Това го виждам и аз - а и ти.
Тя лети натам - по закон неписан....
Но не знае защо лети.
Тя лети в този миг - във тъмата. ...
Нарисувай ми цвете - уханно и нежно.
Или много цветя - изгрели в тревата.
И небе нарисувай - синьо, безбрежно.
Нарисувай ми слънцето - и луната.
Нарисувай ми огън. Вулкан. И изригване. ...
Пея песен прочувствена - с моята вярна китара.
А в калъфа ù скрит е зареден пистолет.
Моята песен е тъжна... Моята песен е стара.
Ала ще я допея - нали дал съм обет.
Влязох аз ненадейно с китарата - в бара. ...
Вие влюбвате се в лошите момчета -
макар че лъжат и изневеряват.
Телефоните ви - за другите - са заети.
Добрите - те са скучни и не стават.
Обиквате пиянката... И кръшкача. ...
Да избягаш от себе си не можеш.
Не е нужно дори да опитваш.
Не ще напуснеш ти своята кожа -
а да мислиш друго, е наивно.
Ще повярваш ли сега на лъжите - ...
Ние сме демони - ала се завърнахме
пак във този ангелски свят.
Ние воюваме - браним безсмъртието.
И се бием със мрачния Ад.
Ние сме демони - ала ще достигнем ...
Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е. ...
И отново той насън се обръща...
Кой е той - един войник.
Завърнал се е при милата в къщи
с набразден от битките лик.
Пенсионирал се е - и не воюва. ...
Не искам над мене да светят звезди -
че инак все бих се надявал.
Не искам да виждате моите сълзи -
ще мислите, че се прощавам.
Не искам да знам за последния миг - ...
Мълчалива любов. Без целувки. Без думи.
Ала тя е истинската... Именно тя.
Но при нея няма неясности помежду ни.
Нито оправдания - с лъжи и цветя.
Мълчалива любов - без изгарящи страсти. ...
Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.
И във тез редове всичко казвам ви аз.
Стиховете ми - сякаш молитви са святи -
произнесени във среднощния час.
Моите истини светли - прогонват тъмата. ...
А желанието - нека отлитне....
Вярвам - то ще се върне при мен.
А кога пак ще кацне - не питам.
Просто чакам го своя ден.
Ако трябва - при друг ще отиде. ...
Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -
по стълбите към къщата ти слизам.
Ала не съм аз споменът далечен -
а може би съм толкова наблизо.
Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака - ...
Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.
За секунди достигам от нула до сто.
На таблото стрелките достигат до края.
И присветва лампата "тракшън контрол".
Сякаш спират колите на пътя пред мене. ...
Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен. ...
Не знам къде да търся - но ще те търся.
Навярно си се скрила в дълбините -
тъй предполагам - в теб, дълбоко вътре.
Но някои неща за мен са скрити.
В дъгата и в цветята - тъй приятни ...
Ние изпълнени сме със доброта.
И човешкото не ни е чуждо.
И във този момент - за света -
ние правим каквото е нужно.
И вървим сега - към прекрасното. ...
Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...
Моите демони - те идват нощем.
През деня да припарят не смеят.
Но се пробват те - още и още.
И опитват - да ме завладеят.
Моите демони са черни и сиви. ...
Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.
Ще те помня - вече го знам.
Но усмивката ми за сбогом ти запази.
А аз някак ще се справя и сам.
Да, обичам те - ала ти не желаеш любов. ...
Аз съм огънят - или пък тъмата.
Аз съм силен. Но също и слаб.
Аз мъжът съм - ала и жената.
Или торта - но и къшей хляб.
Аз смирение съм. Но и гордост. ...
Музо, миличка - моя любима -
с теб сме заедно - всеки ден.
Само ти не си ми изневерила.
И си винаги и всякога с мен.
Музо, знам - ще си винаги моя. ...
