Уенди
211 резултата
Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
737
9
Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи. ...
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи. ...
1327
21
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...
858
1
17
В памет на татко
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя. ...
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя. ...
1210
13
Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил ...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил ...
1509
14
Тази дълга любов най-накрая си тръгна...
И от сцената слезе без поклон и овации.
Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла
и пое без посока по безпътните знаци.
Тази сляпа любов най-накрая прогледна ...
И от сцената слезе без поклон и овации.
Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла
и пое без посока по безпътните знаци.
Тази сляпа любов най-накрая прогледна ...
2380
1
27
На Е...
Не разбирам такова приятелство -
да те бутнат във прашния ъгъл,
да не можеш да минеш оттатък...
Най-добре ще е сам да си тръгнеш. ...
Не разбирам такова приятелство -
да те бутнат във прашния ъгъл,
да не можеш да минеш оттатък...
Най-добре ще е сам да си тръгнеш. ...
1511
12
Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка, ...
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка, ...
1774
8
След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...
875
9
Защо си тръгваш точно в този ден?
На масата оставяш пълна чаша.
И мен оставяш - тъжен и смутен.
А може би и мъничко изплашен...
Навън е празник. Влюбени танцуват. ...
На масата оставяш пълна чаша.
И мен оставяш - тъжен и смутен.
А може би и мъничко изплашен...
Навън е празник. Влюбени танцуват. ...
1003
8
Среща внезапна, нечакана
плахо погали съня...
Сепвам се. Скачам разплакана
и се сбогувам с нощта.
Първите слънчеви ласки ...
плахо погали съня...
Сепвам се. Скачам разплакана
и се сбогувам с нощта.
Първите слънчеви ласки ...
795
12
Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата. ...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата. ...
1369
16
Душата ми с душата ти се люби
в едно легло от облачни стихии.
В докосването Чудото се губи...
В безплътното е днешната магия.
Сърцата ни преливат от наслада. ...
в едно легло от облачни стихии.
В докосването Чудото се губи...
В безплътното е днешната магия.
Сърцата ни преливат от наслада. ...
1497
10
Дали да чака Коледното чудо?
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура, ...
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура, ...
1625
25
В кои ли очи да потъна?...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани ...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани ...
935
6
Дали беше любов, или само копнежност?
Дали беше надежда, или само тъга?
И дали беше сън, или тихо убежище
моят път към звездите, сгушен в твоето "Да"...
И дали бяха птици онези минути, ...
Дали беше надежда, или само тъга?
И дали беше сън, или тихо убежище
моят път към звездите, сгушен в твоето "Да"...
И дали бяха птици онези минути, ...
1380
24
Не се ласкай, че още те обичам...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах... ...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах... ...
1218
27
Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...
1602
14
След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...
1094
20
Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
1830
23
Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно ...
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно ...
1411
2
26
На Н.
Танцува във кръвта му свободата.
Изгризва стягащите го окови.
Понякога се сърди на съдбата,
че крак му е подложила отново. ...
Танцува във кръвта му свободата.
Изгризва стягащите го окови.
Понякога се сърди на съдбата,
че крак му е подложила отново. ...
1586
19
Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...
1027
18
"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...
1917
15
Мъжът тихо влезе. Опря се на прага.
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен. ...
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен. ...
1061
12
Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво. ...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво. ...
1010
11
"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
1303
18
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
862
16
С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно. ...
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно. ...
825
8
Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам. ...
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам. ...
1813
1
20
"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...
2563
3
29
В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
1000
21
Нещо, отдавна отминало...
Но отпечатък оставило.
Нещо докрай не изстинало...
Кърпено... Позабравено...
Нещо, което, умирайки, ...
Но отпечатък оставило.
Нещо докрай не изстинало...
Кърпено... Позабравено...
Нещо, което, умирайки, ...
657
10
Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...
973
22
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали, ...
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали, ...
817
15
Не виждам смисъл... Няма и надежда...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност - ...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност - ...
822
18
Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...
1099
25
Разминахме се... Най-закономерно.
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...
1806
1
24
Ти и аз - вече два контрапункта,
същества от различни планети.
Ти и аз - две съдби между другото.
Аз и ти - две случайни комети.
Кратка среща. Лъжа. Разминаване. ...
същества от различни планети.
Ти и аз - две съдби между другото.
Аз и ти - две случайни комети.
Кратка среща. Лъжа. Разминаване. ...
1264
18
Какво да ти кажа... Разбрах те.
Аз винаги всичко разбирам
и винаги всичко прощавам...
Стоя си във ъгъла мирно.
Не питам, не плача, не искам... ...
Аз винаги всичко разбирам
и винаги всичко прощавам...
Стоя си във ъгъла мирно.
Не питам, не плача, не искам... ...
900
29
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
