Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.
И топъл вятър с мириса на пролет ...

Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят ...

Кестени II
В бледосиня надежда се взирам
сякаш късче постлано небе.
Месец май. След дъждовната диря
с бели облаци идвам към теб. ...

Всяко усещане на изпепеляващо дихание си ти,
всяка галеща ме с вълшебна синева вълна си ти,
всяка глътка нежност в необятна вечност е любов,
песента на птичи трепети и разцъфнали цветя.
Всеки аромат на копринени прегръдки пак си ти, ...

Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...

Полунощ вещаеше магия в мрака
и ухаеше на златно утро, напоено със лечебна сила-
той легна на тревата, за да ги почака
и да види тайната обвита в перлени премени, която всяка беше скрила...
Скрит и той бе зад бодли на гъста драка, ...

Прашни улици в изстинал град
сенки лутат се по тротоарите
с души в любов изпръскани.
Там загубени във времето мечти,
търкат кожи в живот излъскани. ...

Като семето да съм любима
Да ме грабне в прегръдките южнякът
и да ме засади в земята.
В утробата й топла да се сгуша
и когато дойде пролетта ...

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно? ...

Разбираш ли - понякога мълча -
не е тъга и дъжд не е.
Не е блуждаеща сълза,
не е поредното изгубено парче.
Разбираш ли... ...

Ден 8-ми (неделя)
Очите ми са като понички. Трябва да се стегна, каквото и да стане, ще се наложи да продължа да съществувам. Баба е живяла толкова години след смъртта на дядо, трябва и аз да мога, колкото се наложи, толкова. В тази стая вече няма какво да се чисти, подхващам кухнята, но и тя светва ...

БРОДНИЦА
На Ася
Душата през себе си скита –
през ледени, страшни тъми;
и няма кого да попита ...

Запотени косачи косят,
млад пастир тъжна песен извива.
Самодиви край изворче спят
и кошута в шубрака се скрива.
Малка стомничка-жива вода. ...

Страстната неделя...*2
Във улея на Вечността изтече
със Времето и споменът горчив...
Макар на кръст да не разпъват вече –
от туй Светът не станал по-щастлив... ...

Небето доби звезднолунна майска пелерина.Смълчаха се птиците.Грейнаха къщните и улични лампи, които замениха залезния хоризонт и светлините им заплуваха в крайбрежните води на езерото.
След указаното от Курти направление потеглихме и след малко се озовахме на китното градско площадче,където паркирах ...

Бъди човече такъв какъвто си,
бъди себе си човече,истински!
Бъди честен,вярвай в хората,
че скрита е в сърцата им доброта.
Прави добро,добър бъди Човек, ...

Назад – само спомени.
Напред - няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Гледайте музикалното видео в моя YouTube канал:
https://www.youtube.com/watch?v=toJTL4xZ0ns
Парчето е специален поздрав за всички абитуриенти и е създадено по случай техния празник.

Когато няма път и ветровете са се свили до вратата,
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас,
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата,
защото да политнеш е отричане от сигурния час,
когато през часовника се сипе изобилие от пепел, ...

Само тази любов ми отива,
само с нея будувам в нощта,
само тя до безпамет опива,
само тя подлудява кръвта,
само тя разлумтява пожари ...

***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...

Това са нашите деца!
Българио, сиротна!
Сиротна, сиротна сиротá!
Иван е в Лондон:
How are you! ...

(Има ли те?)
И сега и така е било,
а и така,ще бъде.
Всичко е било и пак,
ще бъде. ...

Ранно утро, ран листец,
росна капка,тих дъждец.
Бяла китка, жив венец,
пъпка нова до градец.
Роза нова, нов живот, ...

Стáни, стáни, сине,
днес дошли са, сине,
еврогодежари!
На площада, сине,
да ги видят млади, стари! ...

Бял дим.
Коминът на Сикстинската капела
проговори.

Навън аз имам стар познат,
пред блока всеки път стои.
Изцапан, кален и космат.
Той ден и нощ не спи...
Навън аз имам стар приятел, ...

Ти отметна завивката на съня,
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...

– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buo ...

...
Моят Лунен Пристан остана някъде там,
на непроходимият Север...
Безсилна останах да се боря в опити да го достигна...
Но в безсилието ми до мене се докосна ...

Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик, ...

Така и не успях да ти призная истински колко значиш за мен.
Помниш ли нощите в нашата стая? Разходката дълга в дъждовния ден?
Помниш ли колко ни беше забавно с пуканки, кола в големия град?
Гледахме кино вкъщи безплатно, мечтахме да видим големия свят.
Спомням си как заспивах до теб. И ме прегръщаше ...

Със тебе е най-дългата раздяла.
(Защото вероятно се обичаме).
Ти никой, като мен не си желала.
Аз в никоя така не бях се вричал...
И щеше да е някак си красиво, ...

В криогенната камера
на чувството,
при тези насрещни,
минусови 218°,
кислородът ...