14 558 резултата
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
  905 
По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...
  1024 
Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...
  811 
Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...
  2225  18  35 
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
  421 
Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...
  796 
Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...
  715 
-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...
  337 
Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
  1078  13  23 
Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
  593 
Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...
  353 
Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...
  577 
Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...
  816  10 
Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
  675 
Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...
  357 
***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
  761  10 
Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...
  351 
Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
  642 
Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
  449 
МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподавателями, ...
  1007 
Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...
  402 
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
  685 
3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
  825 
Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...
  944  11 
„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...
  926 
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...
  1483 
Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...
  969 
Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
  1003 
Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
  551 
Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ...
  742 
2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...
  755 
- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...
  356 
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
  2269  11 
1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...
  979 
Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...
  713  11 
Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...
  563 
Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...
  809 
Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...
  422 
Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...
  587 
От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...
  1144  15  12 
Предложения
: ??:??