14 560 резултата
- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
  423 
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
  767 
Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...
  668 
Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се и ...
  540 
Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...
  675  14 
- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...
  517  10 
За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...
  1014  13 
Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...
  729  11 
Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...
  875 
-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...
  964 
Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...
  467 
Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...
  679 
Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
  1335  10 
Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
  1065  15 
Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...
  563 
През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...
  665  16 
Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...
  454 
Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си ...
  608 
Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...
  646 
,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”
– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства. Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е бил ...
  833 
Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
  674 
Песента на щуреца
Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!
През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което ...
  962 
Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...
  961  15 
Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на дими ...
  1689 
Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...
  882 
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
  1670  11 
Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
  630 
Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си ...
  898  12 
Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...
  295 
ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
  466 
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк
Самолетът излетя по разписание и се отправи по маршрута си, но това стана след малко неудобна ситуация в началото – точно до моето място едната стюардеса се спъна, поля ме с малко кафе, което не беше нещо, което да не ми се е случвало, но падайки, полата ...
  1270  26 
Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който ...
  468 
- Целуни я!
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръковод ...
  451 
Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътреше ...
  527 
Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда отгатваше пакостливите й намерения. Девойката умееше да се грижи за нея и вече вършеше повечето домакински работи досущ като майка си. Скоро щеше да с ...
  761  12 
Голямата работа (23.12.2015)
Хвана вратата на заведението, ругаейки:
- Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет л ...
  787 
Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...
  925 
Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...
  688 
С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...
  568 
— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...
  1002 
Предложения
: ??:??