14 351 резултата
Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...
803
4
Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...
658
2
Отдавна жадуваше да се срещнат. Историята на тяхното запознанство бе доста странна. А както се оказа по-късно и пълна с обрати. Те за пореден път му доказаха, че светът е много малък и в него има невероятни личности. Всичко стана толкова случайно и толкова типично за тяхното съвремие, че най-малкото ...
839
Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
949
1
Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
726
3
- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
595
В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
1289
15
Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
798
3
В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...
1604
- Продай ми прашката!
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...
564
Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...
935
2
Последно сбогом.
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...
1197
5
Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...
433
5
Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...
1004
3
ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...
1128
15
- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
810
3
Тя стоеше в един ъгъл на залата и го наблюдаваше. Граф Игор Дворовски, син на графиня Ирина Дворовска. Двадесет и пет годишен, слаб, строен, с дълга чуплива черна коса и черни очи, той беше много красив. Като типичен представител на своята класа, Игор обичаше забавленията. Гуляеше по цели нощи и вод ...
1041
-Та-ка-a!... Подписахме трудовия договор с теб, наборе. По на седемдесет и кусур години сме, ама и двамата още око хващаме, не се даваме лесно, нали?... Ей, аз вече два пъти се развеждах, докато най-сетне да случа с третата си жена. Мадама и половина е, двадесет и осем годишна, с бедра до сливиците, ...
1271
29
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...
1230
11
- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, ...
1637
2
ОКАЧЕНИЯТ ТАВАН
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...
1021
1
От три години Мирослав играеше в мъжкия отбор по футбол като централен нападател и беше много добър. Може би най-добрият. Много голове имаше зад гърба си. Всички го уважаваха, а аз го боготворях. Бях едва на осемнадесет години и току що бях завършила гимназия. С него се познавахме от деца. Живеехме ...
896
2
И В А Н Ч О
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...
1749
Тя е художничка. Докосне ли се до четката – пейзажи или портрети не ù се опират.
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...
652
1
Сутринта не изглеждаше с нищо по-различна от хилядите предходни. Обикновените задачи висяха на плещите ми - работа, парични проблеми, както и любовни. Зимният вятър отново пронизваше гръдта ми през палтото.
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
1297
4
Дъщерята на ковача
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбре ...
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбре ...
1115
1
2
Елеана се почувствала лека и литнала. Протягала ръце напред и галела нежния въздух, който бил като прозрачна плазма. В него се оплитали милиони вибриращи капчици вода. Тя ги разбърквала, а от слънчевата светлина те блещукали в разноцветни сияния. Летяла. Вятърът се промушвал под роклята ù и я галел ...
1003
АЛКОХОЛИЗМЪТ, КАТО ЧАСТ ОТ ВРЕДНИТЕ НАВИЦИ В ОБЩЕСТВОТО.
Както наркоманите, така и алкохолиците са обикновени хора, неразбрани от обществото и близките си. Разликата обаче е голяма. Алкохолиците обикновено искат да впечатлят останалите и станат важни за обществото със своя вреден навик. Когато седне ...
Както наркоманите, така и алкохолиците са обикновени хора, неразбрани от обществото и близките си. Разликата обаче е голяма. Алкохолиците обикновено искат да впечатлят останалите и станат важни за обществото със своя вреден навик. Когато седне ...
5480
1
2
Или... вие самата.
Трябваше спешно да замина до София, но редовна линия Техеран - София нямаше, а и “Месарките”(товарни ИЛ-18, возещи месо от България) в момента не пътуваха. Вариантът да летя с прикачване и то с пренощуване в Истанбул, беше повече от лудост. Когато ми се налагаше да пътувам през то ...
Трябваше спешно да замина до София, но редовна линия Техеран - София нямаше, а и “Месарките”(товарни ИЛ-18, возещи месо от България) в момента не пътуваха. Вариантът да летя с прикачване и то с пренощуване в Истанбул, беше повече от лудост. Когато ми се налагаше да пътувам през то ...
1006
Двулевката беше преживяла какво ли не. С поръбени краища, изписани по гърба телефонни номера, дори със следи от евтино червило. Беше изгубила виолетовия си цвят, сякаш превърнал се в петно от настъпени с тежки туристически обувки узрели боровинки. И днес денят премина в нескончаемо препускане из пор ...
839
10
Сама съм, но ми е усмихнато...
Сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я... онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от ...
Сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я... онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от ...
596
5
СЕГА ТОВА Е САМО СПОМЕН
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха н ...
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха н ...
1785
7
Мизерията, в която живееше Стели, беше отблъскваща. Малък, мръсен и беден апартамент. Самота. Болка. Живот, който наистина беше труден и мрачен. Стели беше спортист. Боксьор на прилично ниво. Залата в провинциалния град не му даваше много възможности. Няколко състезания годишно. Тренираше заради спо ...
985
2
Кувейт, Катар, ОАЕ, Бахрейн
„Апетитът идва с яденето.” - човекът, който е измислил тази поговорка безспорно е бил много голям мъдрец.
Отличните резултати от превозите Кувейт – Ирак родиха в нечии глави идеята за разширяване на дейността в региона, включително извършване на превози до и от Саудитска ...
„Апетитът идва с яденето.” - човекът, който е измислил тази поговорка безспорно е бил много голям мъдрец.
Отличните резултати от превозите Кувейт – Ирак родиха в нечии глави идеята за разширяване на дейността в региона, включително извършване на превози до и от Саудитска ...
2567
Женя беше грижовна майка и съпруга, но не чувстваше обич в сърцето си към собственото си семейството. Съвместните обеди и вечери, събрани всички около масата винаги я потискаха и изнервяха, и тя ги ненавиждаше от дъното на душата си. Гледаше невиждащо кроткия си съпруг и двете усмихнати деца и се чу ...
870
6
На Р
„Боже, дълъг е пътят
и е тежък товара…”
gabi-gabi
„Една сутрин се събудих напълно оздравял.” Такава е горе-долу последната реплика на онзи злополучен герой на Бото Щраус, след като дълго време бе боледувал раздялата си с неговата незаменима Ан. Проблемът е, че тя един ден внезапно го изоставила ...
„Боже, дълъг е пътят
и е тежък товара…”
gabi-gabi
„Една сутрин се събудих напълно оздравял.” Такава е горе-долу последната реплика на онзи злополучен герой на Бото Щраус, след като дълго време бе боледувал раздялата си с неговата незаменима Ан. Проблемът е, че тя един ден внезапно го изоставила ...
927
9
- Жената – приятелят ми Благовест повдигна очилата си, отпи голяма глътка силно кафе, и продължи. - Ех, жената. Можеш ли да си представиш в колко поеми е възпята?
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да ка ...
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да ка ...
775
1
Няма значение в колко часа залязва слънцето, ни разумът, защото той може да остане буден (и обикновено остава, макар да се заблуждаваме в обратното), но той – разумът, може да бъде гълъбче бяло, кацнало високо, високо на улея на сетивното, с разрошена от топъл вятър перушина, сладко напявайки с плът ...
1284
През една гореща лятна нощ сънувах странен сън, в който някак необичайно позвъних на 150 и казах същия адрес, на който не бях ходила от години, с молба за спешна помощ...
Събудих се развълнувана и обляна в сълзи. Не изчаках до сутринта и позвъних по телефона на този любим човек, който не бях срещала ...
Събудих се развълнувана и обляна в сълзи. Не изчаках до сутринта и позвъних по телефона на този любим човек, който не бях срещала ...
980
СИНЯ ОРХИДЕЯ
По полегатите склонове на бялата варовикова скала се стичали игриви водопади, които се плискали в подножието ù и всичко се разпенвало в бели искрящи цветове. Тези чудновати водопади се изливали от различна височина и всеки един звучал със собствена мелодия. Надпявали се. В тихата гора к ...
По полегатите склонове на бялата варовикова скала се стичали игриви водопади, които се плискали в подножието ù и всичко се разпенвало в бели искрящи цветове. Тези чудновати водопади се изливали от различна височина и всеки един звучал със собствена мелодия. Надпявали се. В тихата гора к ...
1462
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
