1 174 резултата
Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...
  810 
Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...
  810 
Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...
  2594  13  14 
Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...
  965 
Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...
  702 
Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...
  716 
Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...
  733 
Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани" ...
  986 
Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...
  827 
"Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима..."
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за израстване.
Във всяка една секунда от вс ...
  398 
Любима,
С времето разбрах, че любовта която изпитвам към теб има нещо общо с твоята, но е съвсем различна! Извираше от мен, без да има нещо общо с твоята! Не, че като чувствах твоята, моята не се потенцираше! Но дори и ти да не ме обичаше, аз го правех, без значение къде бях и как се чувствах, давах ...
  394 
Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...
  894 
Съкровена Евера/Родена от Светлината/, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме били, не, и сега сме! Винаги ще сме! Днес ...
  496 
Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, ...
  927 
Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря. ...
  701 
Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...
  811 
И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в с ...
  723 
ОТКРОВЕНИЕ
Размаза ме напълно, напълно срути всичко в мен, мечти планове за бъдещето зачеркна всичко с лека ръка.
Никога не съм предполагал, че човек на който съм имал пълно доверие ще ме предаде така грозно и продължително.
Зачеркна мен, детето ни всичко около нас, семейството ни всичко и всички.
З ...
  880 
И се сливаме...Ти проникваш в мен, а аз в теб...След горещия вихър и сладката страст...Едва след това идва взаимното удоволствие да се потопим един в друг...Жега...Струя свежест от открехнатия прозорец...Не пускай лампата, виж луната! Носиш две чаши вода, защото няма начин да не помислиш за мен, ког ...
  1103 
Драга ми приятелко Нати,
Когато открих онзи литературен сайт, целта ми първоначално беше да публикувам романа, който написах. Не смеех обаче, защото съдържаше много болезнена за мен история. Един човек, когото много, безкрайно много обичах, почина и бях написала този роман, за да съхраня, преди да м ...
  638 
Да, вече знам... Ти си мъжът, когото чаках... През всичките тези самотни денонощия, безтегловни сутрини, ужасяващо безнадеждни дни и окъпани в сълзи вечери, подозирах, че си някъде там, зад бариерата на времето и пространството... Знаех, чувствах с всяка моя нещастна клетка, че ще те срещна, макар и ...
  772 
Всяка сутрин е хладна и прелестно нежна, когато се будя до теб... Когато изплувам бавно от неспокойните дълбини на съня преди разсъмване... Когато усещам твоя, само твоя аромат, преди да отворя очи... Когато чувам гласа ти, тих и дрезгав, и светлосив... Когато вибрирам микроскопично, докато ставаш о ...
  797 
Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
  905 
Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
  937 
Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
  1524 
Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
  749 
Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...
  799 
Ревност... Като гигантски сивкав паяк... Пълзи по шията ми и дебне с жило повърхностното трептене на кръвта ми...Хвърля невидима мрежа върху лицето ми, прогонва въздуха, слънцето, лятната роса, тежи като мръсна мъгла, зловонно сметищно изпарение и последователно трови всеки мой нерв... Ревност, като ...
  679 
Целувай ме, по дяволите, целувай ме...! Пред онези възмутените на нашата възраст, на паркинга, бензиностанцията, в супермаркета, на ъгъла...Поемай глътките въздух от мен и аз ще пия твоите...Слей дъха си с моя...! Дишай...! Потъни в очите ми, както аз всеки път безнадеждно се давя в твоите...! И не ...
  805 
Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...
  932 
Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...
  526 
Виждам, че ти, стара ми приятелко,
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...
  509 
Здравей! Днес в къщи дойдоха скъпи гости... Скъпи ама неочаквани, та... малко неподготвени ни хванаха. И като почна едно суетене...! Та пиене, та ядене... ама после едни танци, едно чудо! Бая пот се изля! Температурата се вдигна до тавана! Малко се поувлякохме! Хубаво беше, ама се поуморихме, разбир ...
  928 
Ще ти разкажа приказка... Искаш ли...? Докато заспиваш, чуй тази история за Жената, която намерила Любовта... Красиво е... Имало едно време една принцеса. Всички момичета са принцеси за своите родители, затова я наричаме така. Тя живеела заедно с майка си и баща си в най-красивия замък в една каменн ...
  923 
Когато съм с теб времето спира...Слънцето остава безмилостно разполовено от хоризонта, а нежнорозовото залезно небе застива в екстаза на нашата среща... Майската вечер омагьосва с маниакалния цъфтеж на розите -есплозия от аромат и цветове, а аз забравям да дишам, когато ме гледаш с топлите си очи и ...
  1114 
Всяка нощ те сънувам... Един и същ е сънят... И винаги започва еднакво... Будя се от бавен, равномерен шум...Успокояващ ритъм... Сутрешен блус... Бавно... После усещам топлината на кожата ти върху бузата си, притисната до гърдите ти... Сърцето ти... То ме събуди... Бавно плъзвам лицето си по горещат ...
  769 
Написах едно писмо... До теб...
Съжалявам, но почти умрях, докато чаках... Казах – ще пиша само, когато почнеш смъртоносно да липсваш... И е така... Морето е красиво, без вълнение, ухае на водорасли, чайките крещят името ти... Няма те... А в мен се промъкват студът и самотата, и колкото и да вярвам, ...
  1119 
За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...
  724 
Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...
  483 
Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казв ...
  921 
Предложения
: ??:??