41 848 резултата
Автопортрет
Гледайте на мене
като
част от обстановката.
Вещ от друго време ...
Гледайте на мене
като
част от обстановката.
Вещ от друго време ...
487
9
Зелени пълнолуния (на есен)
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка ...
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка ...
991
19
Аз имам да ти кажа много,
но все така и не намирам думи.
Ти си за мен и обич, и тревога,
ти си безсмъртен между смъртни.
Очите ти пресичат мойте пътища, ...
но все така и не намирам думи.
Ти си за мен и обич, и тревога,
ти си безсмъртен между смъртни.
Очите ти пресичат мойте пътища, ...
1161
4
Как светът се събира в 30 мин,
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин. ...
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин. ...
575
Своя страх и печал
аз ще отхвърля.
Ще се даря с обич и свян
и сърцето си ще отгърна.
Лъжите ще изпепеля. ...
аз ще отхвърля.
Ще се даря с обич и свян
и сърцето си ще отгърна.
Лъжите ще изпепеля. ...
616
16
Превърнаха се дните в карнавални,
със маските - стандартни атрибути.
С костюмите - комични и парцални,
с обувките на босо пак обути.
С мечтите, отпечатани по пръсти, ...
със маските - стандартни атрибути.
С костюмите - комични и парцални,
с обувките на босо пак обути.
С мечтите, отпечатани по пръсти, ...
953
27
Последно сбогом
Последно сбогом е думата
тежка, която финал слага
на нашата обич гореща.
Фалшивата усмивка, с която ...
Последно сбогом е думата
тежка, която финал слага
на нашата обич гореща.
Фалшивата усмивка, с която ...
1158
1
6
Посветено на всички в сайта откровения.
Поети на новото време
Поети ги наричат в сайта,
те пишат за една съдба,
рисуват болки и копнежи ...
Поети на новото време
Поети ги наричат в сайта,
те пишат за една съдба,
рисуват болки и копнежи ...
1074
8
Въпреки раните и болката,
аз мога да кажа, че обичах и обичам,
че съм дала това, което съм могла,
това, че не съм получила,
не е моя грешка, ...
аз мога да кажа, че обичах и обичам,
че съм дала това, което съм могла,
това, че не съм получила,
не е моя грешка, ...
763
2
***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...
857
15
Ела в моят свят от мечти,
изграден от купчина съдби!
На портала чака те човек с усмивка
и показва ти колко нужен си,
кани те да влезеш! ...
изграден от купчина съдби!
На портала чака те човек с усмивка
и показва ти колко нужен си,
кани те да влезеш! ...
629
1
Светите братя Кирил и Методий,
на българската писменост отци.
Пред българский народ открили
необятни нови висини.
На българската писменост венец. ...
на българската писменост отци.
Пред българский народ открили
необятни нови висини.
На българската писменост венец. ...
2040
1
6
Потърсих се в изгубените облаци,
гласът на вятъра отрони песъчинки.
Със нишки от въздишки в сънища
разплетох се със падащите листи.
Поемах песента във дланите ...
гласът на вятъра отрони песъчинки.
Със нишки от въздишки в сънища
разплетох се със падащите листи.
Поемах песента във дланите ...
662
19
Сън в лятна нощ
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка. ...
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка. ...
1412
3
Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка ...
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка ...
801
6
Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...
918
15
Когато забравя
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала, ...
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала, ...
813
7
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
584
7
ДУША И БОЛКА
Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата. ...
Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата. ...
941
5
... тишината моя
Обичам тихичко да си стоя,
на ъгъла на този свят и лудостта му.
Да гризам нокти, да слухтя,
да си говоря с тишината. ...
Обичам тихичко да си стоя,
на ъгъла на този свят и лудостта му.
Да гризам нокти, да слухтя,
да си говоря с тишината. ...
922
2
Празна театрална сцена,
прашна кукла на конци,
като мен отдавна забравена,
вече никой не я гледа, нали?
И мойта прашна сцена е града, ...
прашна кукла на конци,
като мен отдавна забравена,
вече никой не я гледа, нали?
И мойта прашна сцена е града, ...
691
3
ПРАГ
Угасва тихо, тихо младостта ни,
като светулка в края на сезон.
И през бръчки, белези и рани
чертаем път към роден дом. ...
Угасва тихо, тихо младостта ни,
като светулка в края на сезон.
И през бръчки, белези и рани
чертаем път към роден дом. ...
801
17
Уморен си, късно се прибираш.
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е, ...
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е, ...
1174
11
В храстите се ражда звярът - було гнило, сляп жетвар
сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр
за студените априлски теменуги - родени по принуда
сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари
заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какв ...
сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр
за студените априлски теменуги - родени по принуда
сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари
заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какв ...
1150
4
Докато се взирах
самотна в безкрая,
с невиждащи, тъжни
и бледи очи,
намерих парченце, ...
самотна в безкрая,
с невиждащи, тъжни
и бледи очи,
намерих парченце, ...
740
3
Остава много пепел след пожари
и прах, по устните полепнал,
нестигащ въздух, утринна омара
и куп неудържани клетви.
Забравихме за блясъка в очите, ...
и прах, по устните полепнал,
нестигащ въздух, утринна омара
и куп неудържани клетви.
Забравихме за блясъка в очите, ...
2126
40
Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
681
14
Всяко утро приемам като дар,
божествен знак, че съм още жива.
Дори сънувала да съм кошмар,
забравям и превръщам се във дива.
Грабя всеки лъч от светлината, ...
божествен знак, че съм още жива.
Дори сънувала да съм кошмар,
забравям и превръщам се във дива.
Грабя всеки лъч от светлината, ...
1247
5
На баба ми
За да не бъдеш тъжна и самотна
във днешния Рождествен светъл ден.
Ний идваме при теб сега отново
главите си във почит да сведем. ...
За да не бъдеш тъжна и самотна
във днешния Рождествен светъл ден.
Ний идваме при теб сега отново
главите си във почит да сведем. ...
709
11
Ако някой ме попита,
къде е моята страна?
Там е, аз ще кажа, де отлита
сърцето, щом се връща у дома.
Там, където през небето ...
къде е моята страна?
Там е, аз ще кажа, де отлита
сърцето, щом се връща у дома.
Там, където през небето ...
1102
5
Студено и мъртво
тялото стои,
няма от какво да се бои,
кръвта от раните шурти.
Самотната душа ...
тялото стои,
няма от какво да се бои,
кръвта от раните шурти.
Самотната душа ...
644
2
На прозореца стоя.
Както през всичките самотни нощи.
Гледам звездите и мълча,
в ранните часове на утрото.
Раните ми те изпиват. ...
Както през всичките самотни нощи.
Гледам звездите и мълча,
в ранните часове на утрото.
Раните ми те изпиват. ...
540
8
Отрова
Дъждовен ден, поредният от календара.
Навънка времето безкрай тъжи.
Седя на бара, а тишината оглушава
и последните мечтателни акорди в нашите души. ...
Дъждовен ден, поредният от календара.
Навънка времето безкрай тъжи.
Седя на бара, а тишината оглушава
и последните мечтателни акорди в нашите души. ...
1280
3
То се просмуква,
като влага в костите.
Размеква ставите.
Втвърдява вените.
Завързва нервите в моряшки възел. ...
като влага в костите.
Размеква ставите.
Втвърдява вените.
Завързва нервите в моряшки възел. ...
1138
27
Сънувах стих.Във който се изгубих.Криле ми бяха твоите ръце.Повдигна ме на пръсти.Аз отлитнахв дълбокото безизразно небе.Изгубих се.Но после се намерих.В сърцето ти, до слънчевия сплит.И ако нямаше във любовта предели,останала бихвинаги във теб.Сънувах стих.И всичко беше утре.А днес събудих сепо-вся ...
937
24
Желание
Животът е кратък, а много
са мечтите, да сбъднеш
една и да я пратиш при
звездите. ...
Животът е кратък, а много
са мечтите, да сбъднеш
една и да я пратиш при
звездите. ...
764
3
Земя, луна море и птица;
любов, живот и празнота...
Творец, платно и плетеница,
нежност, крясък, тишина...
Странност, самота, мълчание - ...
любов, живот и празнота...
Творец, платно и плетеница,
нежност, крясък, тишина...
Странност, самота, мълчание - ...
1463
4
Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината, ...
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината, ...
701
7
Сравнявах те със сутрешна роса,
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта, ...
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта, ...
756
10
Когато пиша...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха... ...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха... ...
692
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
