Поезия

253,1 резултата

Ела

Ела сега във тази нощ велика
Аз целият сега те призовавам,
като крадец ела и ограби ме,
в стаята ми целомъдрена.
Защото знай – тази нощ е само за обичане, ...
1.2K 1 2

Родната

родната Светà
През-ку̀п-за-грòшовщина —
най на висота
365

Предмет

— При все че като
на неодушевен на
теб гледат предмет,
казвай им „Привет!“ — даде
Любовта своя съвет...
618

Бели

поезия е
да са бели престилки
и да лекуват
603 1 1

Светулчице, не си отивай!

Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...
1.7K 8 23

Светулките

Светулките проблясват във съня ми,
свеулките са в мойте дни...
Ах, как ги чаках
и мечтах!
Светулките... ...
575 6

Изпросено

Ела на село, Злате!
Квадратни метри с километри-
да сееш, жънеш и береш.
Ръчичките ти златни да поодереш.
Безплатен плаж, сянка колко щеш. ...
1.4K 2 8

Къде си?

Усмивка единствено пробягва по устните ми,
само когато в мислите ми явява се твоя образ…
Но къде си ти?
Как си?
Добре ли си? ...
559

Той само...

Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
813 9 23

Пътят на погледа ми

Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...
648

Слънцето

До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...
1.4K 4 7

Живота в Океаните...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...
587 1

Днес

От галактическия студ
сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.
Да съм звезда за оня мъж, ...
612 3 4

Имало едно време...*

Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...
402 1

Връх Тумба

На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...
857

Обичам те

Бягай
бягай
обичам те
искам от теб невъзможното
бягай ...
592 4 15

Вълчи дълг

И ето той – човекът от гората,
от вълци превърнат е във вълк.
Вие диво, бясно под луната
и нощта очаква вълчия му дълг.
А късно вечер в планината ...
1K 1 2

Свободните са винаги сами

Свободните са винаги сами,
защото робите странят от тях.
Тази истина ти запомни –
себе си да бъдеш не е грях!
Останалите си живуркат в групи – ...
2K 3 5

Live, laugh, love

Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи? ...
596 2

Чисто физически

Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...
1K 1

Не искам

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
631 2

Протокниги

Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...
777 7 7

На инат

Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...
622 6 9

Картичка от Улцин

Едно горещо лято във Улцин.
И ледена прегръдка на море
с невидим многопръстен галещ бриз,
рисуващ свои нови светове.
Безкрайно ситен пясък, като сол, ...
400 2 1

Обичам, обичам, обичам, обичам

Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам. ...
590 9 12

Нямам

Нямам вече,
какво да ти кажа.
Много е късно
и няма завръщане.
Всичко, ...
594 1

Обичай живота

От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
914

Топлината на любовта

Усмивката ти ме топли още,
ти си слънцето за мен.
Но при толкоз самотни нощи
как да съм засмен?
На розата увяхнала ...
508 1

Юни

Юни!
Мирис на череши,
кайсии
скрити сред листа
в оранж ...
767 6 20

Светът дали ще знае, че си моя?

Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...
668 4 2

Лов

Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...
431 1

Откриватели

На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...
610 5 7

Внезапен дъжд – колелото на живота

Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...
1.5K 4 13

За последно искам...

Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...
1K 4 7

Набор от звезди

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...
571 2 2

Родина

Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
969 6 10

Горд съм!

Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...
588

Върбата

По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...
516