Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.
* * *
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...
Сън на слепец
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
Коридор 8
и налива олово в кръвта,
погледни към звездите,
Луната и Млечния път.
С песента на щурците ...
размисли
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
Черночервеноморско антихибридно стихотворение
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...
Напролет миглите ми са зелени
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
Старият крал...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
Морето, нощта, любовта и легендите...
Със присъствие раздвижено
ти изпълваш със желание
въздуха в нощта, с безгрижие,
със Любов и със признание... ...
Да подпалим тишината!
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
Просветляващо стихотворение
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
Църква от единственост
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
Остана шепа думи - друго няма...
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
Къщата на дядо и на баба
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...
Обещание
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
Изобличение на сегашния "ред"!
шепа "хора" некадърни, алчни.
Села, малки градчета загиват,
майко Българийо, бедна, плачи!
За болни, стари, сакати ...
Ще се отърси
От музика и нежност я лишихме
и за снагата ú от бляскав лом
одежда недокърпена съшихме.
Но тя ще се отърси някой ден, ...
Блясък в очите
Искам с теб да обикалям светът
с теб да сбъдвам всяка мечта
да, блясък в очите е това!
Сила и слабост ...
Да приличаш на ВИП...
или нищо да не се рече!
Вчера една приятелка ми рече:
„На Моника Белучи, май приличам вече?!“
Шок! “Не думай!“ ― казвам аз. ...
Спомен от Големия взрив...
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
Приспивна песен за пораснали...
Тъмнината с тихи стъпки ходи,
тишината екне като гръм,
а една натраплива мелодия
гони дълго чакания сън... ...
Кажи ми: „Мираж ли си само...
или си Кралица на Пустинята...”
Над дюните вятър пустинен
от пясъка прави мъгли
и вие, в моменти ехиден, ...
Среща
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...
Къде си, Поезийо
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...
Твоята душевност ме зове
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...