20 547 резултата
Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...
  903 
Похабен и отвратен и много, много изморен...
От многото игри на тъмно,
От лицемерието мръсно,
От кършенето на ръце,
А уж ръцете на мъже, ...
  565 
ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
  485 
Скитник...
( Carpe diem*)
Аз Вятърът сънувам нощем,
а после през деня го гоня
и цял живот така, но още ...
  348 
Самота и не разбиране,
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях. ...
  541 
Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...
  541  22 
С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени ...
  699 
Нощ в планината...
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...
  400 
Когато ти със сребърник последен
платиш за първи ред сред сеирджии,
дали си Юдата на правоверни
или си техен клоун в панаира?
Над бездна, ако някой те застави, ...
  748  13  24 
Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...
  2589  22 
Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...
  483 
Да бъдеш човек трудно е, знам,
Да бъдем над всички приоритет е голям,
но дори да постигнем втората строфа,
Дали ще постигнем целта си дълбока.
Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас, ...
  750 
Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
  909 
За книги, дето не прочетох,
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума, ...
  577 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  1114 
Урок по Богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?...
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!... ...
  470 
Словото Божие е някак си уродливо...
В отговор на този въпрос,
крачи в безпътица,,търпеливо
неканоничният Христос.
Не в дългополи одеания ...
  885 
Как да бъда различен
щом отвсякъде ти дават акъл
да си кротък, послушен, безличен
да вървиш в коловоз като пън
Как да бъда различен ...
  654 
Очите ми са пепелници,
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти, ...
  601 
Поети самовлюбени,
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата, ...
  998  22 
Ako пpиeмeм, чe живoтът e игpa
нa шax, нe ce cъpди чoвeчe или тaблa,
тo игpaтa имa пpaвилa,
koитo тpябвa дa ce cпaзвaт.
И ako xвъpляш фигуpитe c гняв ...
  696 
Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
  1398  11  19 
Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
  662 
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
  920 
Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
  1123  18 
Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
  762 
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
  1554  20  22 
Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...
  473 
Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...
  652 
София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
  1500 
Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
  615  17 
Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
  664  24 
Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
  912  14 
Звездите пак изгряха на балкона
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
  1150 
Аз трябва да съм истински щастлив!
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...
  774 
Преображение*...
И все си мисля, че съм прав,
когато в Днешното ми време
си пожелах: в Абсурдна сплав
и миналото да се вземе... ...
  818 
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
  1310  10 
Трябва ли все да изричам
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!
В думи,рамки,кавички ли трябва, ...
  1684 
Карлсон,приятелю,стана ми скучно!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е. ...
  2279  10  23 
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
  1352 
Предложения
: ??:??