4 968 резултата
/ по повод наводнението /
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...
  864  11 
-20-
Народът ни Мъдър точно е казал:
"Вода гази,жаден ходи..."
При Неизчерпаемата Енергийна База
на Планетата ни,като Просяци бродим... ...
  287 
СЕПТЕМВРИ
на И.Н. (на една „непозната“)
На септември сънните утра
ми припомнят всеки смътен спомен
от живот без пролетна зора ...
  514 
Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели, ...
  305 
Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна. ...
  449 
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път? ...
  280 
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
  1831  20  37 
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
  282  11 
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
  332  12 
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
  505 
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
  393  14 
Шум дочувам от пролуката в тавана
и със ехо стъпва по напукания под,
в стените удря стон, като камбани -
от пиано черни ноти в елегантен валс.
С трепети посрещам топлите акорди, ...
  207 
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
  742  27 
Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
  375  12 
Този ден се ниже балетно, на пръсти
и в полето навлезе омайно хладта,
последният лъч усмихнат се смръщи
и звездната нощ без глас призова.
Преди да грейнат плахите свещи, ...
  332 
-9-
Библията е Парадигма за Нравственост
и е оцеляла през вековете,
защото примерите са на Бога от Царството,
Който Навеки ще свети на Безкрая в Пространствата... ...
  640 
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
  312  11 
Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!
Малки съблазни от спонтаностти - ...
  1174 
-7-
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...
  343 
Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...
  365 
-6-
Не докосвай нежни струни,
не терзай Душата ми,
а ми говори с Онези Прости Думи,
крепили ме в моето израстване. ...
  359 
Сияят белите води –
цъфтят неистово фитопланктони.
Причастница, Земята бди
в придънните си трънени корони.
О, миг нетраен на покой! ...
  268 
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
  383 
Щом слънцето вее златни коси
и пари горещият вятър…
Безоблачно синьо небето блести.
Дошло е мечтаното лято.
Мами морето с лазурната шир ...
  383 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  269 
Всичко е в Мисълта...
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
  406 
Ти, който жаждата си утоляваш
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен ...
  369 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  308 
Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...
  297 
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...
  390 
Момиче-кокиче,
момиче мъниче,
стоиш си самичко,
пееш си тъжничко.
Ела,ела при мен, ...
  392 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  338 
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
  965  15  34 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  627 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  609 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  1009 
Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...
  662 
По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
  296  18 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  493  13  11 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  280 
Предложения
: ??:??