Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Vade retro me satana

Vade retro me satana
Махни се от мен, сатана!
Не ме изкушавай?
Архангеле Мехаиле,
от злото ме спасявай! ...
1.5K 1 1

В сърцата, чак до гроб ще ни пробожда

Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
899 6 7

Множество

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
891 6 8

Дяволска сестра

ПарА, ПараА, ПарицЕ!
Дяволска сестрице!
От как си се родила
Що зло си натворила!
Дяволска сестрице! ...
1.2K 6 13

Прости ни

ПРОСТИ НИ
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...
661

Под слънцето ни нищо ново

Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново.
Тук преди мене някой е живял.
И е намерил нещо на готово.
Живота му до тука не е спрял! ...
1.1K

Бедният Поет

Бедният Поет
Бедният поет хареса си една жена,
красива, нежна,умна, интелигентна.
Уж харесала го бе и самата тя,
избрала него между мнозина. ...
918 1

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина. ...
1.3K

Икар

Икар
животът на сина ти
се разлива по бедрата ми
заспиваме прегърнати
от воала на смъртта ...
1.1K 1

Хелоуин, кака Сийка и тиквеникът

Ще се маскирам и ще гледам страшно!
Надявам се да сплаша всичко живо
и всичко минало, и всичко най - сегашно,
да стресна лошото - да си отива!
Ако е нужно ще помоля скъпият ...
1.3K 2 2

Нирвана

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
808 4 9

Коне

Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...
665 2

Пъстрей във живота ми Есен стоцветна!

Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...
745 1 4

Задушница

Тази задушница,
с твоето име,
не спира, боли ме!
При теб ще дойда, тате!
Ще бъда с твоите внуци ...
774 4 5

***

В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят ...
1.3K 12 21

Дали

И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...
985

Легенда за Белоградчишките скали

Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...
906 2 7

Задушница

Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
927 8 16

Тримата братя и златната ябълка - 8

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...
1.7K 4 7

Поглед

с поглед отстрани -
не се сред РÀЯ ЗЕМЕН
„пѝпето“ цени
633

Ако пъпът бе шпионка

/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...
1.3K 3 6

Синьо мънисто

Тази любов няма да чуе
колко тревожи сърцето ми,
заради нея синьо мънисто
вече краси деколтето ми.
Синьо мънисто против уроки, ...
1.2K 2

18+ Ново начало

За начало ново време е и
вече за университета дреме ми,
мисля за Жанета, мон ами...
Вече няма място в този нов живот
за нерви и за пот, ...
904

Добротата

Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...
1.3K 1 2

...

....
Още се чува смеха
където били сме щастливи,
някъде там е зазидан в стените
на старите къщи. ...
727

Искам да мога

ИСКАМ ДА МОГА
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...
937 4

Объркано стихотворение

Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове. ...
1.2K

Веднàга

Парѝчки, мамо,
чипкат и веднàга към
офшòрки припкат...
747

През годините

Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
5.2K 29 56

Писмо до неродените деца

Мило дете,
ако някога си избереш да се родиш,
трябва да знаеш няколко неща:
Понякога ще те учат да обичаш хора,
които не знаят как се обича, ...
1.7K 5 12

Когато доста дълго си живял

Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
730 8 8

Тетрадката моя, забравена жива...

Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...
1.7K 16 11

А мъж съм за жена такава...

Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...
2.6K 16 25

В обятията на Твореца

“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
1.2K 1 3

Коя си ти?

Първи куплет:
Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо. ...
1.2K

За живите и мъртвите

Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...
1.7K 4 9

В залеза

Капки Мерло
разляти в залеза,
потрепват неизпити…
Стичат се по стените
на притъмняла ...
697 3 3

Ноември

Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...
1.1K 1 2

Край

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
771 1 1