„Подхранваш ли злото, ти ще опиташ горчивната му“ - Петър Дънов
злото подхранваш
ли - горчивината му
ти ще опиташ
................................................................................................................................... ...
...Знам, че съм обичала преди
но никога не съм обичала така...
Сърцето ми май ще се пръсне...
и отвежда ме в нова посока...
Там някъде високо в небесата... ...
(истинска история, някъде по Искърското дефиле)
Разбрах, че е време да тръгвам
и нежно потупах душата си:
"Нарамвай багажите! Бързаме
да хванем на изгрева лятото!" . ...
Погледни, мили мой, погледни:
малка чайка с морето лудува,
с човка вниква в недрата, нали,
а морето от страст се вълнува!
Погледни, мили мой, погледни! ...
Душата е жива, когато обича
Когато копнее, когато се врича
Когато отваря вратите на рая
Когато раздава любов до безкрая
Сърцето е силно, когато е с цел ...
Ще дойде ден, когато ще зарежа
удобствата на градския уют.
От две козички, зад тревиста мрежа,
ще пълня с мляко калайдисан съд.
Две стаи ще запазят безусловно ...
ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Защо Човекът е така устроен,
че гледа само винаги напред,
животът би бил много по-достоен,
той ако имаше и по- различен ред! ...
Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...
Народе с удивителни... А после?
Мълчи народът още. И търпи.
Капят от очите му въпроси,
но пред управниците си, мълчи.
Тефтерчето на Дякона в музей е. ...
Дъщеря ми тича и се усмихва
на своето детство.
Тича като децата от всички поколения, тича като момчето, което бях аз на 10 години,
тича с усмивка към просторите сини на своето детство, на своето време.
Тича напред, където я чака любовта, очакват я толкова красиви неща. ...
ЛИПСИ
Какво ми е липсвало? Какво ми липсва?
Липсва ми сърдечна, от душа любовта.
Липсва ми голата, неподправена истина.
Тези липси подлудяват до лудост света. ...
Във шепота на светещи зеници
открих надежда - слънце следдъждовно...
И пулсът ми лети с криле на птици,
на листа те рисувам стихотворно.
Съзнанието париш като свещ, ...
Говори ми искам да те слушам.
Появи се искам да те виждам.
Приближи се искам да те докосна
и още малко, за да те прегърна,
но знай - тогава няма да те пусна... ...
Разсъмва се. Лежиш на моята ръка,
молитвено събрала нежни длани.
Дали за нас се молиш във съня -
до края влюбени да си останем?...
Във утрото очи отваряш изведнъж ...
Define sobriety through pleasures of the mind,
request all systems to deny.
The absence of reality that makes the pile
of sinned resistance to defy.
Lethargic blissfull emptiness, ...
Нежен воал над сребриста луна,
някак ефирно времето разстила
и на облаче бяло - душата полита
да попие миг вечност и звездно сияние!
Нежно ефирно - докосва звездите ...
В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат
най-ценното, което си намерил.
И от живота ти остава жълто лято, ...
Чакам те, но теб те няма.
Искам те, но ти не знаеш.
Липсваш ми, но тя на тебе липсва.
Чувствам те, но ти дори не ме познаваш.
Ти си там, о, нейде под небето! ...
В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...
Аз съм толкова счупен, че пепел съм.
Щом ме вдишаш веднъж, свършва въздухът.
Мога да подаря цвете, но плевел съм.
Ще ти взема живота ей тъй, набързо...
Имам сърце от болки, на възел ...
Някои жени си остават момичета,
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето ...
Защо ми пишеш? Казахме си Сбогом -
ти своя път пое, аз следвам моя!
И счупихме се, пуснахме ръце...
Защо днес търсиш знаци, че съм твоя
все още? И какво, че съм?!? ...