Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Недей тъжи

Недей тъжи
Недей тъжи, добре съм аз
не страдам по изгубена любов
тя винаги в сърцето ми стои.
Чувствата са толкова прекрасни ...

yankova41

Поезия » Любовна, Свободен стих

2018-02-09T18:03:20+02:00 575 1

Ничија 🇲🇰

Кога ќе го изгубам распоредот со денови
кога плажата ќе заспие со песок
врз трепките
твоите свадбари доаѓаат по мене
и ме наоѓаат мртва ...

SanjaMKD

Поезия » Любовна

2018-02-09T18:01:26+02:00 462 1

Над Коледната погача

Само Тъжна жена
знае какво да даде на Тъжния мъж
тълкова много тъга има в душата й.
Толкова жажда да бъде добра,
която навътре струи, ...

670301

Поезия

2018-02-09T18:00:52+02:00 405 1

Въздишка

Докосне ли небесният ти дъх
пространството, в което няма спомен,
ще си качил последния си връх,
ще бъдеш сам във космоса огромен.
И твоята душа - обрулен лист - ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2018-02-09T14:05:29+02:00 677 2 16

Сънищата

Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ... ...

valqka

Поезия

2018-02-09T14:03:27+02:00 512 4

Със спомените разсъждавам

Със спомените разсъждавам
Започнах в Пловдив
с Павловски експерименти.
и търсех изход
в този рефлекторен свят, ...

Hekredel

Поезия » Философска

2018-02-09T14:02:49+02:00 528

Кръговрат

Samadhi

Поезия » Бели стихове

2018-02-09T14:00:59+02:00 981 2 3

In the mood for love

В три сутринта,
отиваш да пиеш вода,
чувам как се отваря хладилника,
чувам стъпките, влачещи се по пода,
и до мен ляга друг човек, ...

Raindrops_on_my_skin

Поезия

2018-02-09T14:00:32+02:00 524

След мене…

След мене…
Трептят у мене птици и звезди,
безкрайни разстояния се гонят,
сред ветрове душата ми блести,
а пръстите ми сред безкрая бродят. ...

Melanie

Поезия

2018-02-09T13:56:20+02:00 987 7

Любов ли е?

Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие ...

ЦветелинаАрнаудова

Поезия » Любовна

2018-02-09T13:51:23+02:00 1.5K 1 1

Есенно стихотворение за пролетта

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...

yotovava

Поезия » Друга

2018-02-09T13:50:30+02:00 836 7 14

Гробаря остави на мен

на Камелия Кондова
Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя. ...

argonyk

Поезия

2018-02-09T13:49:21+02:00 1.4K 12 11

Отсъствие

Няма те. Не ми звъниш.
Да ме забравиш обеща.
Ако можеш да заспиш,
лека да ти е нощта!
Няма те. Не ми звъниш. ...

d10281963

Поезия » Любовна

2018-02-09T13:41:17+02:00 1.4K 5

Ще победя!

Живот ли бе? Какво ли?
По нозете - кървящи мазоли!
И в душата - мъгли-пелени!
То, път ли бе? Какво ли?
Поредица от тежки изпитни! ...

goblenka

Поезия

2018-02-09T13:40:35+02:00 622 2 19

Що е то?

Себичен е. Отрича
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...

линасветлана

Поезия » Философска, Друга

2018-02-09T10:21:15+02:00 936 3 11

На гроба ми

Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...

BlackWizard

Поезия

2018-02-09T08:35:48+02:00 659 2

Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта

Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.

dust-in-the-win

Поезия » Любовна

2018-02-09T08:35:28+02:00 755

Страх

Вчера аз го преживях,
и никой не бе до мен,
освен моята мила,
сладка и добра майка.
Операция аз претърпях, ...

Лиска

Поезия » Оди и поеми, Свободен стих

2018-02-09T08:31:42+02:00 1.5K 1 7

Любов

/само от глаголи/
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...

tanq_mezeva

Поезия » Любовна

2018-02-09T08:29:48+02:00 1.1K 4 15

Стръкове хербарий

Тъжна съм.
Не мога да ти напиша стих,
така че да се влюбиш в мен.
Не мога да говоря, а и не бих-
моят глас е тъжен и уморен. ...

Yoana021

Поезия

2018-02-09T08:29:19+02:00 990 3 5

Не бой се, когато е трудно

Не бой се, когато е трудно...
не бой се щом дойде студа...
усмихвай се просто и смело...
втурни се ти в своя живот.

Адриан

Поезия » Философска

2018-02-09T08:28:51+02:00 488 1

Молитва за болния ден

МОЛИТВА ЗА БОЛНИЯ ДЕН
Росица Чакърова
Боледува денят, прокървява по изгрев и залез,
а лечителят - слънце, превързва го с розови облаци.
Приросява дъждът, с капки свежест събужда заспали, ...

RositsaChakarova

Поезия » Друга

2018-02-09T08:26:59+02:00 1.1K 1 2

Една мечта почука на вратата

Една мечта почука на вратата,
а аз любезно отваряйки видях,
че си е леко, невинно повдигнала полата.
За жалост понечих да я докосна,
и в мига, в който го направих, ...

Georgion

Поезия » Любовна

2018-02-09T08:26:14+02:00 2.1K 1

Не казвай...

Не казвай,
че ден
след ден
лицето ми
променя се. ...

Sunny_EL

Поезия

2018-02-09T08:20:36+02:00 1.1K 2 10

Арена на наследници

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...

Vedrin

Поезия » Гражданска

2018-02-08T19:33:09+02:00 785 3

Сълза за клетника

Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...

Vedrin

Поезия » Гражданска

2018-02-08T19:25:29+02:00 847 5 10

Още епиграми

1/Тук всички всеки критикува
и по вдовишки все реве,
над чуждия проблем умува,
а над своя си не ще!
2/Не можем да се разбере ме, ...

Hekredel

Поезия » Епиграми

2018-02-08T16:33:47+02:00 813 3

Дай ми знак

Моля те, любов,
дай ми знак.
Докосни моето рамо.
Кажи: И без него
пак ще живееш, ...

selivrek

Поезия » Любовна

2018-02-08T11:35:31+02:00 856 2

Вместо Сбогом - на леля Мими, с обич

Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2018-02-08T11:30:51+02:00 1.6K 14 36

Пробуждане

Треви зелени и сини дълбини
пътуват във съня ми,
в очакване за сбъдване
на пролетното утро...
Светлее хоризонтът ...

cosigin

Поезия » Пейзажна

2018-02-08T11:29:10+02:00 599 3

Отдавна

Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...

maikata

Поезия

2018-02-08T11:27:55+02:00 684

Поиска да съм ти огледало

Предусети идването ми.
Забеляза ме,
когато се появих.
Хоризонтът на очакванията ти
ме позна. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2018-02-08T11:27:17+02:00 604 2 1

Прошка...

Посветено
Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността. ...

Melanie

Поезия » Философска

2018-02-08T10:09:40+02:00 985 2 9

Безсънице моя!

Безсънице моя! Колко много те искам!
Очаквам те всяка вечер в два...
Нуждая се от топлината ти,
като щъркел самотен в зимната нощ.
Вятърът луд ли чука по прозореца ми? ...

angelmilev

Поезия » Любовна

2018-02-08T09:56:30+02:00 763 2 2

Разстрел

На Никола Вапцаров
Кръв и два куршума.
Химикал.
Танц във лятна шума.
Карнавал. ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2018-02-08T09:55:16+02:00 518 2 9

Поличби

Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът, ...

toxin

Поезия

2018-02-08T09:52:58+02:00 1K 5 18

Молитва

Вдига се шум до бога.
Боже, не чуваш ли?
Болен е този свят, крее,
язви по тялото зреят.
Лъжепророците луди ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-02-08T09:52:19+02:00 500

Гордост

Разтърсващ трепет! Майка до сина
застанала и гордо се усмихва,
че този мъж с наболата брада
бе бебето, що в скута ѝ притихва.
Пораснал ТОЙ, на възраст и дела, ...

МаЖор

Поезия

2018-02-08T09:51:33+02:00 565 1 3

Счупено поверие

За 23-ти път чупя огледало.
Той се е впил под кожата ми.
Закономерно е, чуждото тяло
да причинява болка
и имунитета да го отхвърля. ...

MisteriaVechna

Поезия

2018-02-08T09:50:53+02:00 404 1

Под стъкления похлупак

Под стъкления похлупак -
слънце, плочки, кучета,
усещам, че ще свърша
с глава, пъхната във фурната,
или ще скоча във водата, ...

Raindrops_on_my_skin

Поезия

2018-02-08T09:50:20+02:00 506