Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Днес

Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...
773 1 2

Спомен от морето

Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...
1.1K 7 12

Живей завинаги Море!

Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...
731 3 3

... Защото тя обикна много

Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...
871 4 10

Остави ме

Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред. ...
1.6K 1 1

Вятърко

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...
2.6K 8 20

И пространството делим

И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...
1.2K 13 16

Откровено

Сърцето ми линее, за беда.
И все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.
Дъска за шах е този мой живот. ...
977 6 10

Преобръщане

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...
1.4K 7

Идиот

Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...
920 4 9

Е, няма как - ще карам с две жени!...

Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...
1.4K 12 23

Защо са бели облаците

Дядо, дядо, я кажи,
моля те не ме лъжи,
с баба толкова сте чели,
облаците що са бели?
- Ще ти кажа чедо нещо, ...
1.7K 1 5

Защо?

Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...
1.4K 2 5

Спомен

Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...
1.7K 1 2

Истинска игра

Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...
1.2K

Не те виня

Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...
893 3 3

Време за любов

И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва. ...
1.5K 1

Дуалност

Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
1.2K 1

Угасна Слънцето

И заваляха мъртви пеперуди.
Небето стана черно като гроб.
Светът умря, не се събуди.
Смъртта ожъна сетен сноп.
Но ти остана. Глупава и вечна. ...
1.1K 5 20

Килим от листа

Килим от листа, килим от листа
и две сърца сред жълтите дървета.
Ах, как вали, вали любовта
и сипе се тя в душата на поета.
Килим от листа сред пъстра дъга, ...
1.8K

Шансон за света

Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
876 6 8

Златна есен

Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...
1.7K 6 11

Послание

Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да излекувам.
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да понеса.
Научи ме да живея, да минавам през света, ...
1.2K 1 1

Ергенско

На уморените клепачи -
тегне сън...
А пък сърцето се стреми
Любов да търси...
И точно затова се случва, че навън - ...
1.1K 1 3

Индиго

Грамофонна игла татуира магии
По черните бразди
А плочата за болката мълчи
Стиска зъби и просъсква
Скоро музика ще пръска ...
2K 8 6

Синьо в зелено

Хладен полъх и дъх на море
една топла ръка и трептящо сърце
изгрев посрещнат с развети коси
милувка на топлите нежни лъчи
стъпки от двама през пустия плаж ...
1.2K

Зад кулисите

Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...
826 6 9

Небето има дъно

Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
1K 2 6

Навик

Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...
1.8K 5 9

Не се разкисвай пак!

( по Р. Бърнс, "Сбогуване с Елиза")
Марийке!... Хайде, прав ти път!...
Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!... ...
1.8K 8 16

*Признание 11.10.2018

Обичам да те има!
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...
815 2 3

Сега съм

Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...
729

Не е сняг - сън сребрее в косите ми...

Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
830 18 28

За думите

Мечтата ми е май чепата -
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи ...
845 1 4

... по въгленчетата на Пленителят на умове.

... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
1.6K 6 11

Небе и земя

В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
567

Не си отивай още!..

Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...
720 7 5