Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Ще те чакам през нощта

Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...
569 1

Когато...

на Д.М.
Когато стана на 62,
едва ли ще копнея да ме искаш.
Ще имам пак ръце и рамене,
ала душата ти ще ми е близка. ...
566 1 3

Мизансцена

Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист. ...
1.1K 2 3

Път за никъде

Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
1.8K 1 10

Приятелска магия

Приятелството е магия, а в нея аз и ти.
И правиш ме щастлива през всички наши дни.
Твоята усмивка огрява ми деня
и нека тъй да бъде до края на света!
И когато ми е криво, твойто рамо ме крепи. ...
1.2K 1 2

Родино

Родино
Певците ти задавиха се с вино
Поетите останаха без глас ,
И стана тихо, мила ми Родино,
И нещо свято счупи се във нас . ...
2K 6 7

Искам

Искам да те убия с любовта си.
Искам да те намразя от любов.
Искам всеки твой поглед към мен
да те унижава и да те заслепя от любовта ми.
Искам да умираш от любов по мен. ...
930 1 3

Моят експрес

До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...
776 2 6

Признание

Скоро ще разбереш истината ти.
Няма да реагираш на това добре дори.
Ще се засмееш и ще ме изложиш.
Няма да е мъжка постъпка това разбери.
Ние сме две разделени души. ...
828 1

Не смогнах

Каквото свърших описах,
само едно ми остана:
не смогнах и си кандисах,
да чистя мръсната пяна,
дето в живота извира, ...
757 2 4

За няколко трохи

Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? – Живот? ...
1.1K 1

Предумишлено убийство... В 3 сутринта...

Безсънието бавно ме убива.
В главата ми пухти товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
– Ау, иде тая кукумявка пак...
А как дълбоко спях, гората хвана ...
774 3 18

Пусни ме

Пусни сърцето ми на свобода!
Пусни ръката ми завинаги!
Изтривай всяка пареща следа
по неугасващите спомени.
Дай капана на желанията – ...
1.4K 1 2

Различната

Когато съм добра
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...
598 1

Лунна версия на раздялата

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...
1.3K 4 2

Домът на поета 2

Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора... ...
849 5 3

Дано не ме накажат!

Утро свежо! Птичи песни!
Слънцето се е наспало!
Топнало се е в омара цяло!
Изхързулих се навънка тайно.
Как ухаеше омайно! ...
1.5K 4 19

С любов побеждавах.

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...
472

От всичко недоволни

ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...
529 1

Самотната тя

Тя изглежда на жена през която са минали много любови,
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...
1.3K 3 3

Къде си ти

Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице! ...
555 1

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...
2.2K 2 5

Очакване

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...
1.5K 5 13

Жената

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...
1.9K 21 41

Писмо без подател

Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...
1.2K 8 20

И днес изгарят вещици

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...
1.9K 12 13

В излъсканото огледало

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...
544 6 5

Душата ми

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много, ...
1.1K 1 3

Булевардът на разбитите сърца

На булеварда на разбитите сърца,
където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.
Където всеки търси топлота, ...
553 1 4

На един приятел

Студено е.
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...
1K 3 2

Дебрите на тишината

Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...
1.4K 2 3

Добър е Бог!

Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна ...
600 1 2

Спомен

Ще дойде ден ще върна тук,
при пищния натруфен дом,
но срещу мен ще бъде друг,
самотен, грохнал, стар подслон.
Ще липсва старото лице, ...
579

До бъдещия ми съпруг

Ще бъдеш ли винаги до мен,
и в мрачния, и в слънчевия ден?
Не искам бижута, коли, палати,
нито скъпо Мазерати!
Искам само едно - любовта ти! ...
1.6K 1 1

Понякога е лесно да си тъжен...

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
2K 5 11