5 004 резултата
Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна. ...
  499 
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път? ...
  308 
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
  2004  20  37 
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
  307  11 
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
  361  12 
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
  544 
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
  429  14 
Шум дочувам от пролуката в тавана
и със ехо стъпва по напукания под,
в стените удря стон, като камбани -
от пиано черни ноти в елегантен валс.
С трепети посрещам топлите акорди, ...
  228 
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
  783  27 
Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
  408  12 
Този ден се ниже балетно, на пръсти
и в полето навлезе омайно хладта,
последният лъч усмихнат се смръщи
и звездната нощ без глас призова.
Преди да грейнат плахите свещи, ...
  364 
-9-
Библията е Парадигма за Нравственост
и е оцеляла през вековете,
защото примерите са на Бога от Царството,
Който Навеки ще свети на Безкрая в Пространствата... ...
  699 
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
  346  11 
Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!
Малки съблазни от спонтаностти - ...
  1293 
-7-
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...
  381 
Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...
  418 
-6-
Не докосвай нежни струни,
не терзай Душата ми,
а ми говори с Онези Прости Думи,
крепили ме в моето израстване. ...
  415 
Сияят белите води –
цъфтят неистово фитопланктони.
Причастница, Земята бди
в придънните си трънени корони.
О, миг нетраен на покой! ...
  316 
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
  420 
Щом слънцето вее златни коси
и пари горещият вятър…
Безоблачно синьо небето блести.
Дошло е мечтаното лято.
Мами морето с лазурната шир ...
  453 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  300 
Всичко е в Мисълта...
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
  445 
Ти, който жаждата си утоляваш
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен ...
  417 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  352 
Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...
  370 
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...
  428 
Момиче-кокиче,
момиче мъниче,
стоиш си самичко,
пееш си тъжничко.
Ела,ела при мен, ...
  449 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  372 
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
  1064  15  34 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  677 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  672 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  1111 
Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...
  775 
По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
  321  18 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  534  13  11 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  318 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  555  13  24 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1252  27 
Тънка е нишката
на всяко разбиране,
тънка и фино плете
цветята в душевната
наша градина ...
  782 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  417 
Предложения
: ??:??