20 537 резултата
... И пак
във храма
съм сама.
Заключила
зад себе си ...
  782 
Животът е като библиотека,
с много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни - красиви, ала скучни, ...
  369 
Плакала съм, страдала съм,
усмихвам се и повече се смея...
морето от дъжд по бузите ми...
не иска да спре да живее..
Обичала съм, обичам и сега... ...
  837 
От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят ...
  481 
1.Духът е в теб проникнал,
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...
  685 
Но какво пък?!
Загадката е в търсенето на отговора.
Толкова съществен, че е нужен цял живот...
Но всички търсят думи и изгубеният кивот.
Да чуят, да пипнат, но не и да усетят. ...
  651 
Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...
  441 
Научих се да бъда силна.
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...
  638 
1.От вълната на звука се ражда,
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...
  1539 
Преди да се родя бях волна птица,
към слънцето със вятъра летях,
пресичах океани, материци,
владетелката на небето бях!
В делфин се преродих сред морска пяна! ...
  684 
Кораб се чернее в пустиня безкрайна
А мракът там придава красота омайна
Нейде из таз пустиня страховита
Скита една душа с овал от мъки увита
Сърцето й бе като компас преди ...
  703 
“Човекът”
Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,
губи се в измислен свят,
лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи
и бленът за него с реалността е слят. ...
  561 
"За онези моменти, които никога няма да си върнем,
но винаги ще останат с нас като спомени"
Някъде там скътана в средата на града
Спи една стара вековна сграда
Тази сграда достатъчно е видяла ...
  632 
Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима. ...
  319 
Подай ми корона от злато
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
  482 
Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!
Обречени тънем в забрава и мрак, ...
  970 
Не пуша, не пия,
не ходя с жена си.
С въжето на шия
живея в дома си.
Не вярвам и Господ ...
  339 
...
Няма покаяние, каква е тази дума,
по-стара и от руски филм -
с дъждове и неизменен влак.
Как времето назад препуска
и невидима остава, ...
  311 
Сърцето ми с болка бе обвито.
От самота и страх то бе привито.
Самият факт че то туптеше...
Самият живот даже го гореше!
Усамотено там далече в края ...
  430 
То пък една кобила,
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...
  419 
Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...
  606 
Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...
  1479 
Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...
  811  15 
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
  559 
Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
  447 
Дете и слънце играеха на жмичка.
Момчето се криеше зад някое дърво,
а Слънчо търсеше да открие сянката му.
Преброди цялата земя и стигна до края.
Най-после я намери и играта свърши, ...
  405 
Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...
  887 
1. Време беше мястото си да заема,
Вярата ме хвана в Свещените ръце.
Трябва да реша на човек проблема,
да избягам от лъжовното в моето сърце.
2.Дали отново ще ви видя, ...
  1276 
От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...
  419 
Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...
  301 
Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах - ...
  272 
Не искам много от този живот -
само да изпрати пътник жаден.
Аз роса от цвят ще му извадя,
за да продължи по своя път.
Не искам много от този живот - ...
  335 
Върнах се, върнах се.
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба, ...
  782 
Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...
  1483 
И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...
  1123 
Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...
  360 
И още с идването на земята,
той- Господ- връчва ни една къделя.
От нея- богодадена и свята,
предем от понеделник до неделя.
Къделята с потайности е пълна ...
  325 
Колко притчи разказани в миг занемяха
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета ...
  547 
Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...
  347 
Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
  1335  10 
Предложения
: ??:??