42 241 резултата
Не хора, а истински зверове,
майки и тях са родили,
бомбардират мирни градове,
децата - не са им мили.
Към спящите хора в домовете ...
  460  24 
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
  303 
Дали сте тука или на небето,
крепите ни и винаги сте с нас,
не си отива никога детето,
такова си оставам също аз.
И празникът е обща одисея ...
  789 
Тежат цветята що ти нося, мамо..
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
  736 
От време на време през дните дъждовни
наслаждавам се тихо на песни върховни.
Затварям очи и пътувам в друг свят.
Свят, из който чувствата ярко горят.
Мислите стелят се по вълните ефирни. ...
  413 
Във тъмния бар
танцувай с мен
ние нямаме минало
ние нямаме бъдеще
имаме само сега ...
  332 
Нека мъже,
да подвием крак,
с този жест
да направим знак
на всички жени ...
  352 
Тъгата,
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата, ...
  288 
И този празник ти честитя отдалече,
И ще отмине този ден, без да те видя...
И само тази болка от години,
която заживя със мен като приятел..
Така ми липсваш, толкова ми липсваш.. ...
  414 
Жените са родени да бъдат Обичани,
а мъжете просто трябва това да го правят....
Любовта не започва и не свършва с' събличане,
но мнозина от нас сякаш, че не го знаят...
Ех, момичета, не е лесно да ни търпите, ...
  296 
Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.
Под ризницата – тялото на чужда. ...
  614 
Мойта Афродита - земната
Аз търсих, търсих
свойта Афродита,
сред грохота
на разбеснели се вълни! ...
  463 
Жената е това прекрасно цвете,
което сумрака на нас осветява,
не можем без нея ние мъжете -
сами душите ни се натъжават!
Затова нека се отнасяме внимателно ...
  442 
Някога за нас той беше Празник – Чудо!
На колежката, най-често го наричахме!
Подготвяхме се дълго, да бъдем “други”
За жалост бе единствен, и го обичахме!...
То бяха “балове” без обичайните билети, ...
  514  16 
В Климент Старчовден пристига –
старец, млад, дете се вдига
и по улици, площади
лумват празничните клади.
В маски телени лицата, ...
  315 
От трепетни прозрения за нежност
последно каберне ще си налея.
Споделяйки с вечерника копнежи,
душата на бутилката ми пее.
Разбира се, не ми е нужна доза. ...
  559 
***
По душа все ще съм грозна.
Ще бъда кукла втора ръка:
все някой ще ми се порадва,
но най-богатите момиченца ...
  295 
С тази роза показвам обичта си
С тази роза ти казвам колко много те обичам
С тази роза показвам чувствата си към теб
С тази роза ти обещавам че до края на живота ми
ти ще си единствената в сърцето ми ...
  583 
Мой човек
„Без твой човек си за къра”
Сега
във
моя ...
  632 
Венците зазвънтяха
И мечовете затрещяха,
Когато взорът спря се
На ромон тихий кикот!
Но втренчени в очите ...
  272 
Захвърлих старото си аз,
И почти не го запомних.
Сега се втурвам в нови светове,
от старото останаха единствено проблеми.
Запомних песни, ...
  255 
При първото разумът надделява,
при второто първо са чувствата.
При първото моралът побеждава,
при второто това често отсъства.
Но между двете границата е доста тънка, ...
  531 
Не се изгубваш в усмивки чужди,
нито в припламнали от лъст очи,
не ставаш роб на нечии нужди
нито от хорски думи те боли.
Там, където е до кръв сърцето ...
  308 
Да седнем на чаша кафе,
цигара и приказки сладки,
да видим се с тебе братле,
откраднем минутите кратки.
Да спомним си славните дни, ...
  341 
Откровения с Одобрения!?
Сайт за откровения,
запетайки,местоимения!
Редакторите ни проверяват,
на принципи не изневеряват! ...
  507 
Днес, размятала полите
с малко дъжд и ветрове,
баба Марта взе да скита
и поспря се на кафе.
И по " Витошка" съзира ...
  591 
Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
  357 
Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща ...
  987 
С цветове червен и бял
нека дръвче да закичим,
да се сбъдне мечта, идеал,
всичко родно да обичаме!
Щъркел ще дойде тук, ...
  967 
Майчина длан
На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и ...
  626 
Пропих поезия,
пропих и проза,
време златно
пропих в осмоза!
В кръчмите разменях ...
  788 
В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
  292 
Бежавото лято изпълзява,
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...
  654 
В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
  661 
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
  506  13 
Плетеница от светлини
Искам да спася
пламъчето в очите ти.
Вятърът е жесток
и всичко оплита. ...
  807 
Късче в очите небе
На Ани
Ти имаш,
както
люляка ...
  332 
Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...
  269 
" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
  348 
Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
  348 
Предложения
: ??:??