5 027 резултата
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
  1313 
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...
  502  16 
Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...
  323 
Я сегодня ловлю голубое
На белилах Мане,
В сажах Гойи
И на суриках в свитках Востока
Глубина голубая высОко ...
  2535 
Есенна импресия
... монотонно... Монотонно
ситен дъжд вали, вали...
Вие вятър – псе бездомно,
влачи дрипави мъгли... ...
  418 
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...
  1577 
Mabon is finally here
Blessed let it be
I've waited for it
Half a year
Just to see ...
  1048 
Със замах небето скъса свойта огърлица,
пръснаха се капки дъжд, безброй мъниста.
Облаци разперили криле на птица,
обсипани с яхонти, в цвят на гълъбица.
Разстилат залезите кървави рубини, ...
  439 
Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...
  316 
Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
  401 
От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени. ...
  479 
Сбогуване с лятото
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...
  394 
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...
  344  11 
Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...
  448 
Какво е лятото за мене?
Един сезон с безкрайна щедрост,
повил поляните зелени
във пъстрота и цветна нежност.
Какво е есента за мене? ...
  466 
Есенен романс
А Есента дойде,
не можем да я спрем!...
Тя до сега не бе́
добавяла проблем ...
  427 
Есен е
Есен е, а аз съм жътвена
и жъна от дървото на
живота си,
мълчание и тишина - са ми присъщи, ...
  331 
Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...
  387 
Есенна
На лятото последната усмивка
седна в клони, поляни и зениците -
жената в мен на есента прилича,
посипани от златното, сестрици! ...
  363 
304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . . ...
  714 
Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
  649 
Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
  372 
Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
  997 
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
  374 
Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...
  1123 
Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън, ...
  482 
Малко ми е "какафонично"... 😀
xamap(Хари Марков)
С какафония от цвят и звуци,
Септември есента посреща.
Пръгръща дивите цветя и птици, ...
  650 
Щастие е да съм с теб,
дори когато няма нищо.
Полека се съвземам.
Виждам - далеч си.
Топло е да си до мен ...
  1171 
Аз цялата съм болка и безименна.
Родена съм в измислен тъжен стих.
Сълзите ми се крият между римите,
а глас си нямам. Или е много тих.
Пулсират в мене викове и крясъци. ...
  581 
Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,
онази незабравка – да напомни, ...
  348 
Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
  964 
Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...
  444 
Птицы знают, чтобы выжить, надо лететь...
И сползает мгла ночная с их крыл на твердь,
В
небе
вечернем ...
  3014  15 
Тъжни и есенни, плачейки песенно,
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...
  716 
В морето тази вечер гмуркат се звезди,
надничат отражения между вълнѝте.
В дихание надигат леко своите гърди,
от нежен допир, в ласки със скалите.
Луната, слязла ниско, иска да се потопи, ...
  1055 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  531  20 
Просветват чайчица и гларус
в завихрянето на вълната.
Оглежда се самотен август
с обратна скорост във водата.
Понесъл пъпеши и дини ...
  623 
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...
  1698  15  29 
Още нещо
По пясъка на август стъпям боса -
чертая път през лятото презряло,
нощта е топла, късен сенокоса -
в стъпките ми тишината се е спряла. ...
  925 
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
  1386 
Предложения
: ??:??