20 319 резултата
Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...
  305 
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
  211 
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
  591 
Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
  244 
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
  281 
Когато вечността на твоя праг похлопа
и разбереш, че дните ти са преброени,
преминал по трасето на живота
ще се изправиш пред съда на времето.
Какво направи ти? - ще те попитат. ...
  350 
По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
  201 
Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...
  329 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  263 
Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...
  207 
Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
  842  10 
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
  261 
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
  369 
... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...
  642  13 
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
  253 
ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА
Животът се изнизва безвъзвратно.
(Пък имах с него планове – уви!)
Потъва наметалото ми лятно
в опустошени от слана треви. ...
  334  17 
Мъжете са си тъпанари,
често безразлични и като шопари,
кочината - и това е!
Друго не иска и да знае!
Но жената, с нежната ръка, ...
  231 
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
  705  16 
Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи! ...
  247 
Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
  512 
в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
  282 
Тихо е. Гробовете мечтаят.
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
  218 
Толкова е безразлично всичко...
Винаги не е лично...
Тръгва тихичко...
Било някак логично...
Щом някоя ти омръзне ...
  258 
В безветрие пропаднаха тревожни дълговечия,
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...
  181 
Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
  307  10 
Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
  284 
Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
  203 
От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...
  203 
Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
  266 
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  173 
Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
  471 
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
  501 
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
  430 
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
  415 
Вторник – думите са оскъдни.
Компенсация намира се в мъдри мисли.
Вторник – егото струва си да бъде заключено.
Нека вместо него бъде пусната само тя – любовта.
Вторник – мислите е време утеха да открият. ...
  272 
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
  240 
Кажи ми, Боже, лястовица бяла
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
  290  11 
Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
  250 
Тя добротата човешка е зараза една,
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
  289 
ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
  328 
Предложения
: ??:??