20 582 резултата
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
  736 
ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
  658  12 
Трай,
има край,
ще бъде рай!
Ти себе си познай!
  289 
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
  284 
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
  471 
Над дим, развалини,
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
  745 
Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...
  710 
it has always been
everyone knew
the answers
to all the questions,
but no one could know, ...
  834 
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
  308 
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
  353 
Всеки път видя ли те
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
  364 
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
  290 
Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
  395 
Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
  433  10  13 
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
  399  11 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  341 
Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
  280 
Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
  857 
СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
  293  11 
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
  729 
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
  260 
Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
  843 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  772 
Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
  709 
Трифон Зарезан
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
  356 
От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
  308 
Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
  674 
Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
  629 
Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
  637 
Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
  340 
Спирам пак пред кръстопът.
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
  347 
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
  377 
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
  700 
на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
  677 
-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
  707 
Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
  745 
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
  532  11 
ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
  838  12  27 
Македонката
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...
  292 
Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
  306 
Предложения
: ??:??