20 531 резултата
Човек успява с много неща -
в живота да се пребори.
Да усети до болка силна -
и любов, и гняв!?
Да бъде въздигнат ...
  659 
Лентата житейска не превърта
това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
освен във призрачните спомени
на бързоскоростния влак. ...
  626 
Нижат се дните тихо край мен,
угасват надеждите по светлия ден.
Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!
Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...
Лутат се птиците в небесен сумрак. ...
  1021 
Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
  781  21 
От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
  437 
„Нестинарко ,
не болѝ ли ,
по жарава
щом засѝтниш ?“
„Не болѝ , ...
  426 
Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
  678  16 
На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...
  627 
Събудих се...година друга.
Света обаче не е друг!
Край мен е моята съпруга
и аз съм същия съпруг.
Но радостта над нас е спряла, ...
  254 
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай ...
  439 
Едно момиче с рокля буреносно синя
от коприна
слиза фина
като балерина
с хубост на богиня ...
  712 
Животът - елементи, пръснати в безкрая,
без минало, без бъдеще, без настояще,
мозайка, разпиляна в пъстроцветни мигове,
недовършена, несъвършена, несглобена.
Красотата е в изкуството да ги сглобиш, ...
  950 
"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. ...
  408 
В малка лодка край Босфòра,
надалеч от всички хора,
прост един лодкар си рече:
- Няма да съм беден вече!
Всеки, който съм оправил, ...
  477 
Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
  1098  12 
Есен...
Над тъжната земя
се рано свечерява...
Животът занемя
без птичата гълчава... ...
  422 
Обърнато огнище
Изпитах всичко. Всичко изживях.
Във рая бях. И в дъното на ада.
Жестоко падах. Ставах и се смях.
На дявола душата си продадох. ...
  687 
Все тази болка…
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...
  492 
цялата ще се къносам
та
частѝца в теб дано съм
бузите* си ще белосам
само дъх от теб дано съм ...
  675 
Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая. ...
  1354 
Самота-Свобода
Стоя си сам в леглото,
някак замечтан,
умислен бягам от теглото,
ала пак съм закопчан. ...
  576 
Когато хубава жена е днес сама,
не спират хората за нея да говорят.
Без никаква причина за това -
одумват, критикуват, даже спорят.
Как може хубава жена да е сама? ...
  844 
Животът
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
  729  16 
Тук всяка стъпка има смисъл
на скука, безнадеждност и на страст...
Съдбата ли в нечестност ни ориса,
та да се дебнем всеки час!
Дошли от някъде за кратко, ...
  370 
Thoughts. Overheated moments.
Words too plain, words too honest...
How can I ever be the same?
You stole my heart... and I can breathe again!
I used to think... that life can be deceiving. ...
  1387 
Ти си цвят и бодлѝ ,
но цвят - тъй хубав ,
че от тях не болѝ !...
  532 
Ще се боря
Ще се боря,
ще се развивам,
ще тичам
и няма да спирам. ...
  685 
Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...
  358 
да
живее
мигът
в
който ...
  575 
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
  1170  21 
Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки, ...
  384 
Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността. ...
  775 
Предишно и следващо
/безглаголно/
ехото на калдъръмените стъпки,
спомените шарени кат кръпки,
джавкане на ловни хрътки ...
  1014 
От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат ...
  1003  22 
Два Вълка
Прелитащи над пропастта
те братя са на таз земя
под това небе
те пазители са на едно дете ...
  919 
Петровден
От малък помня този ден...
Та той е празник на селото.
Дълбоко скътан той е в мен,
в отдела, гдето е Доброто! ...
  1220 
Защо ли съществото ми грешно,
вечно се терзае,
вечно се съмнява,
всичко на изпитание поставя...
... ...
  661 
Колекционираш сърца,
в съкровищница без лица.
Не четеш мисли, но усещаш студа.
Място не остана.
Заобича по челото потта. ...
  537 
Глътки
Пари не се научих да броя,
не се научих и да получавам,
каквото ми подхвърляше света,
с това се забавлявах. ...
  396 
Изконното на края
Ние всички спокойни ще умрем накрая,
и ще станем част от майката земя,
всички ще изчезнем, които сме живели,
и ще се питаме, какво ли от живота сме видели? ...
  646 
Предложения
: ??:??