42 217 резултата
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
  521 
Септември
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...
  310 
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
  361 
Слънце изгрява в небесната шир,
на човешкия живот гледам бодро,
има го и доброто в нашия всемир,
топли се душа в светлото лятно утро!
Напълни ти душата своя с надежда, ...
  374 
Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...
  502 
Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...
  345 
Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
  1325  24 
Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
  404 
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
  409 
Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
  322 
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
  419 
Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
  296 
Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
  462  14 
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
  891 
Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...
  322 
Ще си отидем от живота си
валат,
в ръцете си не можем
да отнесем нищо
и даже този ,който е ...
  405 
Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
  572 
***
Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
  379 
Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
  447 
Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
  986 
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
  411 
Аз си имам моя малък свят,
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...
  1073 
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
  445  13 
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
  356  11 
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
  424 
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
  543 
Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...
  659 
Скорост, подем, гравитация и т.н.
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...
  500 
Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...
  478 
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
  531 
Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
  452 
Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...
  390 
Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
  406 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  945  10  10 
Тя,може само,
да те презре с невинен лик,
да те ругае нямо и.....
да изчезва в миг.
Да се кълне в любов красива, ...
  427 
За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...
  426  14 
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
  431 
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
  543  10 
Културата, рядко тази дума срещаме,
затова такива ценности днес имаме!
За Ботев, Вазов, Яворов малко се сещаме,
една от причините нацията да затриваме!
Културата сме дали на много народи, ...
  508 
Не се молете за палати и пари.
Молете се да са живи и здрави близките ви хора.
В гроба нищо не отнасяме нали?!
Тогава за власт и за имоти защо се молим?
Не се молете в играта да ви провърви. ...
  300 
Предложения
: ??:??