20 029 резултата
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
435
4
Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
525
Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
623
3
"И знай..."
Изпросени думи – досущ милостиня,
от теб се отронват тихомълком, едва,
и сякаш не месеци, а десетки години
отминаха, откакто си тръгна. Сама... ...
Изпросени думи – досущ милостиня,
от теб се отронват тихомълком, едва,
и сякаш не месеци, а десетки години
отминаха, откакто си тръгна. Сама... ...
468
В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...
505
Огънят от хорските стремежи
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...
486
3
Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
542
2
С дреха от лъжи, ушита
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
652
2
Промени се самотата.
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...
385
4
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
350
Цвят бледорозов, неразцъфнал -
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...
403
1
...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...
445
Разпадна се часовникът,
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...
402
2
Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
557
1
6
Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...
862
14
Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...
419
2
В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
926
1
15
Няма я вече тук любовта,
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
1123
3
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...
2335
1
Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
718
2
Дресирай белия си кон
тъй, че да стане шампион!
Не вярвай в никакви лъжи,
не позволявай на душата да тъжи!
Върви напред, търси сполука! ...
тъй, че да стане шампион!
Не вярвай в никакви лъжи,
не позволявай на душата да тъжи!
Върви напред, търси сполука! ...
456
1
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
1380
11
2019
49
Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
443
3
Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
684
1
Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
810
1
Сухи клони под нозете ми пращят
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
1416
41
Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
711
7
„Болницата: преди и сега“
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...
664
2
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
883
4
По "Борбата е безмилостно жестока" на Н. Вапцаров
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
866
1
Докато все още Съм- съмва.
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
842
15
Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
1385
13
Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
550
8
Когато младостта угасне,
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
349
И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
1261
9
Евгений Онегин 2012
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...
817
4
Възможно ли е в днешно време
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...
584
1
Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
419
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
7589
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
