42 217 резултата
Понякога прибирам се във вкъщи
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...
352
I can feel you,
I can feel how you feel,
I can feel your pain,
I want to take it away,
I want to make you forget it, even for a while, ...
I can feel how you feel,
I can feel your pain,
I want to take it away,
I want to make you forget it, even for a while, ...
580
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
352
Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
1106
18
34
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
444
1
2
На душата ми лежат толкова
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар, ...
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар, ...
358
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
293
Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
355
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
1091
7
17
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
937
9
8
Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
436
2
Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
369
1
Дори не ми се лъска вече меча.
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
362
3
7
Работѝ цяла година,
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
475
1
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
366
5
8
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
305
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
1095
3
4
Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...
888
7
30
Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
495
4
5
Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...
582
6
18
В края на Август,
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...
407
1
Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
1330
6
12
Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...
349
3
4
Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
1051
4
19
СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...
989
2
8
Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...
673
1
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
1478
4
30
* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...
737
6
13
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
347
7
6
Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...
436
2
3
Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...
839
/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...
469
11
„Ще изпукаме от студ –
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи ...
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи ...
934
1
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
402
7
13
На пустата уличка, където аз играх
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...
409
2
2
Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...
1109
5
14
Обичам да отключвам синевата
с очите си и дълго да мълча,
потънала сама във необята
и влюбена в безкрайните неща.
Това ми е любимо състояние ...
с очите си и дълго да мълча,
потънала сама във необята
и влюбена в безкрайните неща.
Това ми е любимо състояние ...
772
2
7
Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...
443
2
4
През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...
1179
13
15
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
365
2
12
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
