Поезия
253,1 резултата
Надеждата и нощта
И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...
815
1
Доброта
Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...
631
5
6
Малко дървено човече
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
357
2
1
Шокиран
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
469
1
Зарад Теб
Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...
550
Автограф върху леда
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
351
3
4
Снегът в хората
Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...
456
Свещени сълзи на стоманено мъжко лице без гримаси
Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...
444
1
Всеки сняг е бедствие в България!
На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...
995
1
Когато А̀кро-„кич“ до̀йде от „(аз) кѝча“
Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...
И любов съединят се,
Чудо е денят!...
1.1K
2
Стъпки в снега
Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
468
7
16
Научиш ли, че край не съществува
НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
533
5
10
Човекът със златното ключе
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
811
6
4
Днес палачинки правя си сама
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
950
4
9
Анико
(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
589
1
Да пиша?
Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...
964
Ехо
Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
871
Картината в моята стая
Картината в моята стая
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...
395
Митология
Митологията е врата душевна.
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...
552
1
2
С депресията така се прави
Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
543
1
7
За живота
Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...
619
Черна виелица
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
560
2
Cветът отдавна вече си е ваш
Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
1K
3
4
Човек е многоточие в Безкрая
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
337
5
3
За надеждата, вярата и любовта
О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае ...
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае ...
1.3K
1
2
