Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

6 месеца

Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...

Svetla.1

Поезия » Свободен стих

1.1K 1

Сезони

Слънчев лъч в скатната стая
напомня за първата среща –
две души опознават омая,
Том и Мери се сливат в безкрая.
В сезоните на лудостта ...

Bendida13

Поезия

885 2

Там в България

Там в България, едно детенце плаче,
обвито с вълнено шалче, в къща скрита
от шубраци на горското поле, плаче и сълзите
в бездънна яма се стичат, затулена от скръб голяма!
Силен глад измъчва детето, а младата майка, ...

Светли02

Поезия

1.4K 1

Може би и аз не съм добре

Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1.1K 13 20

Аз искам всеки ден да бъде петък

АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

508 2 2

Затворено за обедна почивка

ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...

yotovava

Поезия

458 3 4

Прощален автограф от Бога

ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...

Валери_Станков

Поезия

435 1 1

Краят на една любов

Краят на една любов
За мен приключи този водевил!
Театърът със любовта завърши!
Обичала си ме! Къде съм бил?
И за това ли любовта ни свърши? ...

gogata622

Поезия » Любовна

550 1 2

Измерения на лудостта

Не знам
светът ли толкова е луд,
или аз сам
сред кучия му студ
съм лудия, ...

mislitel

Поезия » Гражданска

569 3 4

Лилав щурец за метафори ми спори

В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...

Niki_art

Поезия » Друга

1K 13 13

Зимен сън

ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...

yotovava

Поезия

650 4 12

Пътуване с умряло БДЖ

На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...

thedac

Поезия

775 1

Алъш-вериш по български

Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

1.1K 9 41

Loss is win 🇬🇧

Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...

LosieCalp.

Поезия » Свободен стих, Друга

1.2K

18+ Продажба на плът

На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...

Yuri

Поезия

689 6 17

Червило върху бялата ми риза

ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

493 1 4

Мимолетни мисли

Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.

petkonpet

Поезия

663

Благословия

Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...

Лютиче

Поезия

541 3

Каква купа сено?

Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...

RainaVakova

Поезия

943 3 4

Житейска история

Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...

hari36

Поезия » Философска

788

Дъждовен празник

Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...

zelenaradost

Поезия

568

Природа

Природа
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

728

Безкрая, който чувствам в теб…

Роди се в мисълта тази песен
и сърцата ни високо извиси.
Това, което чувствам към теб е
е нежност и страст в едно.
Със сърцето си отвори моето, ...

Kalia1117

Поезия » Любовна

753 1

Ветрилото на Окам

Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...

МарияДимитрова.67

Поезия

648 1 4

Фалшивата царица 5

Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 5
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...

krasio0109

Поезия » Свободен стих

556

Оброк

в памет на актьора Груди Кадиев
Да приемеш твоя роля със цената на живота.
Да не питаш или молиш,ако води към Голгота.
Да изминеш пътя твърдо и запазиш равновесие.
Всяка болка носи мъдрост,ако в теб живее песен. ...

Ranrozar

Поезия

529 4 9

По правило понякога летя

Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...

svetlitschka

Поезия

801 8 18

Дванайсет е и просто няма как

По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Строги форми

732 6 9

Любовно послание

Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...

fantboy94

Поезия » Любовна

853 1

Вълци в кучешка кожа

Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

563 3 2

Безпътните най-смели са

Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...

Patrizzia

Поезия » Философска

894 7 8

Халюцинации

Халюцинации!
Господи отвратих се от Теб и ти от мен също,
обеща и това и онова..., а те няма пак отново.
тъкмо видях оазис... и пак пустиня, присъщо,
необятно е твоето творение, макар сурово!? ...

mterezios

Поезия

936 1

И рибар не съм

Днес бях на водоем за сладководна риба...
А хванах само аз скумрия! Питам се,какво!?
Обърка се от туй место. Нали трябваше ...
шаран да има или поне каракуда кокалява.
И ето че при мен дойде,човека пратен ...

aap

Поезия

833 2 2

Кльощавата си е моя

Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет ...

palenka

Поезия » Хумористична

666 2 14

Karaenia 🇬🇧

Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...

Nevium

Поезия » Друга

1.3K 2 2

Да хвана ли гората

От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Хумористична

1.1K 4 29

Майко

Майко, помня, ти беше там -
на прага опасен на смъртта!
Спасихме живота ти едвам -
най-добрата майка на света!
Изпълнен с болка и тревога, ...

hcs

Поезия » Друга

798

Избродих вече своя трънен път

ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...

Валери_Станков

Поезия

746 4 3

Огнена поезия

Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...

Marialla

Поезия » Любовна, Пейзажна

777 1

Последната птича битка

ПОСЛЕДНАТА ПТИЧА БИТКА
Снощи гледахме двубой-
Лудогорец- Ботев Пловдив,
със билети, под порой
дъщеря ми ни устрои... ...

sisidara

Поезия » Хумористична

907 7

Стихове и поезия от съвременни български автори

6 месеца

Сезони

Там в България

Може би и аз не съм добре

Аз искам всеки ден да бъде петък

Затворено за обедна почивка

Прощален автограф от Бога

Краят на една любов

Измерения на лудостта

Лилав щурец за метафори ми спори

Зимен сън

Пътуване с умряло БДЖ

Алъш-вериш по български

Loss is win 🇬🇧

18+ Продажба на плът

Червило върху бялата ми риза

Мимолетни мисли

Благословия

Каква купа сено?

Житейска история

Дъждовен празник

Природа

Безкрая, който чувствам в теб…

Ветрилото на Окам

Фалшивата царица 5

Оброк

По правило понякога летя

Дванайсет е и просто няма как

Любовно послание

Вълци в кучешка кожа

Безпътните най-смели са

Халюцинации

И рибар не съм

Кльощавата си е моя

Karaenia 🇬🇧

Да хвана ли гората

Майко

Избродих вече своя трънен път

Огнена поезия

Последната птича битка

Опашка