Стихове и поезия от съвременни български автори
Бадемовата тортичка на мама
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
Внимание опасност!
Печат на красотата.
Буди съпричастност,
но свършва във кревата.
Дали ще се поддам ...
Почивният ден на светулките
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
Несбъднати вселени
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
Орисията човешка
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
Леко
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
Забравѝ ме в неделя, любима!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
Прости ми, учителко
в забравен свят ти го направи безвъзмезден
Прости ни наша карма от суета
човешко в нас създаде
и кратките слова ще бъдат истински ...
Копнеж
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници ...
И И 2
Аз не съм виждал чудо такова-
мъж да поднася цвете на дама
със задник курдисан на стола,
не съзнаващ трагедията на на мимолетната драма. ...
Приказка една (Стихотворение)
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
Ще изгори
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
Сторѝ добро?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
Време за прошка
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
Усмихни ми се...
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
С очите на сърцето
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
Вино и вода
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
Денят е като раковина
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...
Софийска рапсодия "Влада"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
Не ме чети
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
И И
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...