4 969 резултата
Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици дъждовни.
Лято пеперудено, ...
  1230 
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
  1595  12  24 
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след, ...
  710  11 
Топъл летен дъжд,
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...
  680 
Китна вила имам на морето
в близост до гора и парк голям.
Колко е красиво днес небето!
Искам в тази сладост да съм сам!
Седнал на веранда до вълните ...
  1500 
Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...
  707 
Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...
  1339 
Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...
  1444  25 
Навън е хладна юнска нощ
и само птича песен чувам отдалече.
Тя тишината разсече
и мислите ми повлече.
Птичка малка нека бъда, ...
  1058 
Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
  928 
всевечна вечер се разстлала
над тихо дремещия град
с душа от трезвост полудяла
жадувам за полъхващ хлад
в желаното усамотение ...
  924 
Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...
  575 
На прага на морето
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...
  936  18 
Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога! ...
  655 
Бряг, бунгало и младеж.
Гларуси. Излишни дрехи.
Вятър, пясък, морски таралеж.
Четки, щрихи непревзети.
Слънце, скъсано перде. ...
  1278 
Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
  414 
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  1237 
Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
  687 
Протегни се, любов!
Погали пак крилете ми слепи!
Златен прашец в цветовете ти свети!
Благоуханно-недостижима,
в розова пъпка прегръдки безумни стаила. ...
  1063 
Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...
  623 
В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода, ...
  1147 
Лятото (за мен) не е сезон за литературни напъни и висене пред компютъра, лятото е време за пътуване, за море, за планини, за риболов, за нови впечатления и познанства. Така че – останете със здраве и всеки да следва своя път!
С тази импресия пожелавам весело и успешно лято на всички ви!
Д.Г.
ЛЯТО
П ...
  1024 
Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...
  772 
Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...
  1247 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  1066 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  500 
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
  653  21 
Казах ти, че ще вали.
Чадъра ти остáви,
до вратата, острани.
Искаше да се удави,
града, да се погуби, ...
  829 
Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза ...
  407 
Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето, ...
  692  11 
Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...
  661 
Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...
  446 
А как е хубаво, когато
денят пристига с огнена позлата,
събуден хоризонтът засиява,
лазурът лавата стопява!
А как е хубаво, когато ...
  517  12 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  761 
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
  614 
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
  1225  23 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  450 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  536 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  1248 
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
  910  11 
Предложения
: ??:??