42 244 резултата
Допий кафето си, приятелко,
не го гледай с поглед замечтан.
Студено е, както е в душата ти,
едва ли виждаш някой там.
Горчиво е, усещаш го в устата си, ...
  375 
На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана. ...
  853 
Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...
  507  14 
Имаме си клуб културен –
частен, непретенциозен.
Скромен клуб литературен,
не за бизнес сериозен.
Сбираме се всеки месец. ...
  318 
Нека гладните наситят сиромасите -
това е техен дълг и отговорност.
Знае гладен свирнята на стомасите -
с реверберация и повече дисторжън.
Да ги напоят с чаша солени сълзи - ...
  1131  12 
Факла си, но аз не се боя
да изгоря във твоите пожари.
Ако това е моята съдба,
ще я приема без да ме товари!
Не ме плашѝ със огъня си ти. ...
  585  14 
Пълно е с капани и изкушения,
през целия живот зло ви дебне.
Затуй мислете, имайте съмнения,
с разум душата ви ще прогледне!
Само доброто е истински красиво, ...
  398 
Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...
  373 
На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман, ...
  752 
То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...
  432 
Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...
  570  16 
Повярвай ми, когото ми се плаче
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...
  550  24 
НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям… ...
  610  20 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  511 
ИСКРЕНА ИЗПОВЕД
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквато и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям ...
  763 
Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла, ...
  514  15 
Кой те създаде такава красива,
очите дълбоки с цвят кехлибар?
Кой е художникът с пъстра палитра,
нарисувал те със завладяващ чар?
Искрите в очите ти как да подмине, ...
  493 
Случвало се е
и ще се случи -
някой ден,
но не и днес,
да се срещнат ...
  716  19 
Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...
  826  14 
Терасата и чудната беседка
приличаха на кораб акострирал.
Зад клони на дърво една съседка
със любопитство погледа провираше.
Но тя успя единствено да види ...
  463  15 
Достатъчно от всичко взех.
Защо все още се оглеждам?
Витае в празното пространство дух,
но няма в него никаква надежда...
Присядам. В сянката на миналите дни. ...
  642  12 
Време е нещо да ви подаря
и затова искам да ви благодаря.
Защото вие всички бяхте до мен
и правите щастлив всеки мой ден.
Какво още да ви дам? ...
  666 
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
  907  11  26 
Приижда сивият поток.
Отнася хора и съдби.
Под пластове от пръст и тишина
животът им вовеки спи.
Над него синьото небе ...
  530 
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...
  834  10 
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
  989  10 
Нощите са бледи и неми,
с цвят на Черна Орхидея.
В прегръдките си крият,
всички демони и мумии.
Без дом, без име и без посоки. ...
  908  17  29 
Череп, пълен с мечти –
туй граничи със лудост.
Някой силно крещи:
„Спрете хората луди!“
Няма кой да ги спре, ...
  690 
Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити! ...
  295 
Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...
  395 
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
  380 
Денят, започнал с грижи и тревоги,
успокои на ритъма си пулса.
Момчил напазарува, даже смогна
в беседката да сготви нещо вкусно.
И стаята ѝ щателно почисти, ...
  763  11 
Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...
  399 
Дете махва към безчадник мен.
Живях единствено в този ден.
  223 
/от Удивителния Вергилий/
Не искам да свиквам отново с тъгата,
макар кехлибарена, с привкус на мед.
Да, знам – есента е тъй щедра, богата,
но влачи след себе си хали и лед. ...
  461 
На устните ми усмихнати грее сладка черешка,
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...
  489  10 
Родопска трагедия
Някога много отдавна в Родопите
живели най-красивите хора.
Но станали лоши и използвали сопите,
удряли без да знаят умора. ...
  456 
Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска, ...
  512  18 
в памет на
Ангел Тичалиев
Един звук от тромпет.
Един звук и една нота
могат ...
  411 
Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,
да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа
към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.
Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.
Защо тогава вместо да творим и да създаваме бл ...
  743  13 
Предложения
: ??:??