20 030 резултата
МИНИАТЮРИ
*
Слизащите стъпала се качват
към своето завръщане надолу,
към края и началото... ...
  374 
Моят бряг
Тази нощ,
буря пак е имало!
На моят бряг,
живота, ...
  634  11 
Река
Една река: голяма, дива,
от памтивека пълноводна,
била наистина щастлива
и горда, бидейки свободна. ...
  520 
Душата ми не е учебник, мила ,
За да научиш ти за мене всичко...
Да ме прелистиш, да добиеш сила
и знания – и стигнеш до отличен!
А после да си вземеш друг учебник. ...
  634 
Оставих много листи неизписани,
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана -
все с болката, все с листа бял и в самота.
Сънят отбягва нощем пак очите ми, ...
  588 
БАЛКАНЪТ
Той е толкова стар, ама толкова стар,
че човек даже губи представа.
Щом поставиш шест нули в един календар,
сам се чудиш какво означават. ...
  785  11 
В поредната вечер самотна
с лист и писалка на двора,
седя си, пиша писмо и търся
измежду всичките хора
свойта незнайна изгора. ...
  780 
Красота -
земна
неземна,
изгрев
буен, ...
  456  13 
Нощта тихо преоткри... истина стара,
любов не се купува, миг се не повтаря!
Не, не... ни диаманти, ни власт, ни пари...
щом и искреност чиста от сърце не блести!
Животът отмерва божествена вяра, ...
  919  12 
Самотникът Дъб,
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...
  1499 
„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...
  555 
Красота и нежност,
омая,
бисерен звън
ехти,
вибрира - честота ...
  470  12 
(... смисъл нов)
дали е истина... или пък – не,
самите ние истински ли сме...
жадуваме едничък миг поне,
във който не разискваме ...
  724 
Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев - ...
  557 
Паметта ни - приятел и враг
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица ...
  894  18 
Един нишан остава по душата.
Разпятие духовно, земно, от поети.
Предава се Денят на Тъмнината,
за да възкръсне в Изгрев и да свети.
Годината изтича, равносметка дебне- ...
  574  23 
Когато те боли от тишината
и всичко в теб крещи...
Когато се боиш от тъмнината
и свещите как стапят се следиш...
Когато поглед рееш без посока, ...
  458 
Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
  1249  19 
Аз искам да мога да летя
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.
Аз искам да бъда робиня, ...
  494 
В ОКОТО НА ВРЕМЕТО
цикъл
1.
ххх
Лекувам си Душата ...
  798 
Темпото как грабва ни буквално,
всеки забързан, груб и не мил.
Забързано време ограбва,
а животът тече ... и е мил....
Проблеми има безпощада ...
  729 
Когато са измъчвали сестрите –
Надежда, Вяра и Любов -
коя ли първа е загинала от трите?
Загинала е първа Любовта!
Като най-крехка, ...
  529 
Здравей, Любов! Днес имен ден си имала?
Не знаех, бих ти купила цветя.
При кой ли нов глупак си гастролирала,
превърна ли и него в тра-ла-ла?
Замръзна май? Каква си препарирана! ...
  1641  35 
СТРАТЕГИЯ
Какво е нежност, топлина и хлад?
Един тъй земен, хармоничен кръговрат.
По слънчеви залези кой се прибира?
Към домашен уют, една самодива... ...
  817 
Светлина
изгря,
освети
пътя труден,
но и славен. ...
  604  19 
Слят със Битието,
верен на Духа -
мисли със сърцето,
чувства със ума.
С вяра, мъдра нежност ...
  777  27 
На негово височество - Барона
Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси, ...
  527 
"И вятърко надуе ли тръбите медени,
и засвири на детството ми реквиема..."
И се върне пак пролет в душата ми,
по-силна от всички метафори,
да не мръзне и смело прекрачила ...
  325 
САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата. ...
  500 
Призрачни фаталности се крият
в стаята тъй прашна, там, където
зад завеси от самотности умират
намигванията беззвездни на небето.
А на пода силуетът дреме ...
  794  14 
София
“Сердика е моят Рим...”
Константин Велики
Ти си град, посветен на премъдрост свещена
и си град, доверен на Христос. ...
  4387  12 
Дали вече съм себе си наистина?
Май, от търсене, изгубих верния път!
Лицето си крия под маски изписани
и в приятелите си виждам врага.
Сякаш светът се стоварва отгоре ми, ...
  409 
Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги ...
  427 
Часовникът внезапно с удар спря,
стрелките завървяха наобратно,
на лента се животът завъртя
с въпрос, не сбърка ли тотално.
Избрала беше своя път в света, ...
  598  10 
Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
Замълчи -
сърце, не намерило сили ...
  551 
Трябва да си много малко луд,
за да се издигнеш над тълпата,
да я изпързаляш като шут
и да се изкискаш над нещата.
Много малко луд, но не психар, ...
  961  11 
ПРИСТРАСТЕН
Пристрастен към живота оставам –
недейте ме съди!
И лечение трудно за туй някой днес ще намери.
Пристрастен - ненаситно ще грабя. ...
  507 
ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път ...
  859 
Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...
  715 
Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали, ...
  626 
Предложения
: ??:??