Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...
Сама
Сама и беззащитна останах аз без теб.
Сама и беззащитна на таз земя.
И светът красив се изгуби в моите очи.
Сякаш из пустинните миражи и слънцето залезе още преди да е изгряло. ...
Може би...
Не знам какво все още ни спира.
Този проклет знак за обреченост
се ражда във мен и нещо умира.
И като че ли всичко между нас е приключило. ...
Когато стъпките на лятото се заскрежат
И вълните на морето се престорят
Че е време пак да тръгнеме на път
Когато нищо никога не се събужда
Под черните чадъри и дъжда ...
Дълго
нежно гали бедрата...
дъъълго... ръката ти се плъзга по тях...
дъъълъг е пътят на коприната
до делтата на реката... ...
Любов
Къде е светлината да ни сгрее сърцата?
Проблеснаха ми очите, може би от сълзите,
може би от надеждата, която ме изцежда.
Може би реалността е една лъжа ...
Слънчево зайче
децата го гонят със трепетен смях:
"Аз ще го хвана, дръпнете се, моля!..."
Бутат се, падат сред кал и сред прах...
И ние, големите, уж помъдрели, ...
Предимството на любовта
и на ангелите в окриленията.
И разказ написах за това,
на любовта си ще го прочета.
Там има легенди и мистика ...
Недей
Не ме поглеждай сякаш съм виновна,
сама си знам кога и как сгреших.
Недей мълча! Боли от тишината...
Кажи ми нещо - нека пак греша! ...
Пореден ден
отронен като ненужен есенен листeц.
Разголена душевност, неприкрита,
терзана и болезнена – до вик.
Поредна нощ – смълчана суета - ...
Не искам да пускаш ръката ми
Дори за миг да спре светът!
Не я пускай, моля те…
Погледни в очите ми - има сълза!
Не искам да пускаш ръката ми, ...
Беше, а не може би...
опита, но се провали,
отново тръгна
и пак падна!
Искаше, а може би не, ...
Светлините на града
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях... ...
Какво...
какво сме?
Загубили се на земята...
Вървим за някъде!
Безмълвен звук... ...
* * *
скри се във мъха.
Потънахме в мъгла
и обсебихме свойте тела.
Мислите си скрихме, ...
Прости ми!
че силно те обичам,
че всяка нощ лицето ти сънувам!
Прости ми, че сълзите
силно капят, парещи ...
Копнеж
Спи града.
Беше дълъг денят, беше жарък,
но промъква се скитникът малък
вън сега. ...
Пълнолуние
Осветява в мрака най-красивата усмивка -
твоята, докато спиш.
А аз знам, че някъде в тъмното
любимата ми твоя бенка ...
Жената се замисли и заплака
Наоколо бе пусто. Късна нощ бе,
когато на кръстовището...Тряяс!
Удариха ме. Смаян и ядосан,
изскочих бързо на платното аз. ...