3 079 резултата
моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа ...
  908  16 
Сън-идеал.
Безпътна художничка.
Всичко накуп
оцапва съзнанието.
Деня чист и бодър ...
  547 
Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше, ...
  554 
И пак заудря във ума ми тишината,
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.
А то е гадно, гнусно, осквернено, ...
  745 
Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...
  998  15 
Година време...
И бързо отлетяха часовете,
в които бяхме заедно с теб.
И жадни, ред по ред четяхме редовете,
и пиехме... ...
  524  14 
Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...
  1273  28 
Не искам да съм борбено момиче!
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
  875  26 
Строим своя дворец.
Висок, красив, несравним,
нагоре, нагоре към небето.
Висок, че от далече да се вижда.
Мислим си: ...
  695 
Във мрачната килия тясна
на стария обител свет,
обсебен от идея страстна,
един монах, изпит и блед,
сам над писанията вехти, ...
  2679 
Да се връщам ли в минали моменти,
усмивки и сълзи да запазя,
от стари спомени конфети
в ръцете си да пазя...
Мъдро ли е? ...
  694 
Те са в онази къща -
бял гълъб в дъждовното гнездо на джендема.
Чакат на изкорубената пейка кръвта си -
да облече източния си поглед,
и дойде да се поклони на планината им. ...
  888  11 
когато в сферата на
болния влезе радостта,
къде е неговата
трагедия...
в борбата за злост, ...
  495 
Вали, вали...
небето е разкъсано от грохота,
земята е удавена.
Измита е природата.
Отишли са си цветовете - ...
  506 
Наведох се.
Загребах шепа пръст
от чернозема роден.
Сбогувам се с родната земя!
Молитва мълвя за пред път! ...
  508 
Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена. ...
  1187 
Заглъхват стъпките,
вратата се затваря...
Потръпваш,
във очите ти смъди.
Изправяш се, ...
  618 
Щом не вярвам, тогава идваш...
Щом не вярвам, тогава идваш и всичко изведнъж преобръщаш.
Щом не вярвам, идваш, вземаш ми всичко и пак си заминаваш.
Времето минава, а чувствата ми към теб не се пресушават.
Осъзнавш ли какво ми причиняваш? ...
  872 
От колко време те обичам...
(На М.)
От колко време те обичам...
А от толкова повече ми липсваш...
Чувам името ти и умирам жива ...
  866 
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...
  722 
Налей едно!
Налей, ти казвам!
Да се напия до безпаметност,
почти!
А ти ела, и вместо да говориш, ...
  567 
Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
  1119  24 
груби са
развенчаните митове
откъдето изгряват звезди
звезди не изгряват
от случайни небета ...
  985  11 
(с Мария "Блъди" Кисилярска)
Никой друг повече от мен
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен
не би могъл все да те обича. ...
  579 
Седнах в парка до момиче русоляво
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде. ...
  1276  12 
На мънички глътки...
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти... ...
  579 
Прибрах се снощи от близка смърт уплашен
и заспах в леглото сам-самин и уморен...
Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...
Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта... ...
  647 
Когато някой те удари
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат ...
  634 
с лек пукот
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините ...
  1107 
На мойта малка дъщеря - Емануела
Хей, детенце малко, спи!
Бавно затвори очи.
И в Света на сънищата отлети!
Там с приятели в игри ...
  2863 
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане, ...
  1614 
Предначертаното едва ли е дописано...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши. ...
  1386  16 
разклати добре приказката
да изпаднат пантофките
и пухените ангелски крилца
преведи ме на езика
силно изразена дермография ...
  763  14 
Ако всичко е есен
и ноздрите ти
не дишат пълноценно -
помисли за лятната си къща
бъди добър съсед ...
  770 
Когато очите ми
се препълнят с пълнолуния,
помни, че ти
ще си ми нужен
в безлунните нощи... ...
  2165  25 
Тъга ли е това вътре в мен?
Самота, болка, любов?
То е нещо малко, което ме влудява,
нещо, което чувствам, когато докосваш кожата ми,
нещо като дъха ти, от който изтръпвам. ...
  843 
Начало на ден,
лишен от подробности
с разсеяни погледи
и въздушни срещи.
С пропити ...
  504 
Порязах думите
със острието на сърцето.
Потекоха в реки
набъбнали от дъждове,
които в мен ...
  947  23 
Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си. ...
  563 
С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си ...
  911  11 
Предложения
: ??:??