Стихове и поезия от съвременни български автори
Ден с любима внучка
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи. ...
Стъпки по зимния плаж
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
Когато не мога да спя
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...
Апева „Студио Х“ 22
П р е м я т а н, р ъ г а н,
дран, клан – доклан,
в е к р а н а
л е ж а х ...
Животът е миг
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
Грозданка
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
Стъпки в снега
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
* * *
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
Разтърсването
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...
Зимен пасторал
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...
Пълно сливане
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят ...
Наказаният от Небето
Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –
дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.
С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,
понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг. ...
Последен шанс
И ще изчезнем...
От нас дори и спомен няма да остане.
И никой няма да ни помни
И нищо няма да е важно... ...
Небесен пòклат
Чист
л а з у р.
Полъх. Гръм.
О б л а ц и р о й. ...
Моя си…
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада. ...
Омръзна ми
и да те искам всеки ден,
за тебе тайно да мечтая,
а ти да си далеч от мен.
По пътищата на мечтите ...
Трябваше да се родя преди век
и в онова морално време да живея.
Знам, животът не е бил по-лек,
но нямаше като сега да залинея.
Трябваше да се родя тогава, ...
Февруарският Ад
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...
"У дома"
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...
Молитва за завръщане
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
Защото съм поет
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...
Усмихнатият Човек
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
Хайку (Сезони) 2
Зрънце в пръстта –
от злато по-скъпо е.
Покълва слънце.
*** ...
Душа-виелица
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
Моето сърце
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници, ...