42 265 резултата
Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване. ...
  518 
Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...
  610 
Парични знаци.
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...
  455 
Доживях да не те дочакам,
дните след теб да спра да броя,
да не плача щом ти чуя гласа,
доживях да те убия в съня,
да допия до последната капка ...
  505  14 
Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...
  568  10 
Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...
  384 
Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...
  1147 
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
  1539  12  27 
Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...
  824 
Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
  388 
Неделята за мъркане е ден,
Дали написано е в календара?
Неделята на леността е в плен,
Знам, че не всеки го признава.
Неделята е мащерка и мед. ...
  427  11 
"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
  357 
Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
  482 
В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
  581 
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
  489 
Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец. ...
  389 
Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
  574  12 
Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
  398 
Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...
  386 
Вън е тъмно.
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.
Черна котка ...
  384  11 
Отдавна си замина, Малък принце,
при розата, единствена за тебе,
а времето в очакване разми се,
самичка съм и сякаш непотребна.
Пътуването беше ли приятно ? ...
  407 
Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...
  582 
Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща. ...
  269 
Като сериал върти се живота,
върти се и като че ли,
в бурканче сълзите си събирах...
Не знаех на къде отивах...
Дявола гризна ли си сладко ...
  892 
КОЛКО КАФЕТА
Колко кафета крадеш от деня,
колко кафета делиш със нощта?
Имаш ли огън, кафе на зърна,
мелничка златна, джезве от луна? ...
  604 
Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло, ...
  311 
Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...
  477 
Очите ти се взират в мен.
Изпепеляващ поглед
предвещава края.
И чакам тихо утрешният
ден. ...
  497 
Имам аз нова надежда,
Надежда, която
по нови пътища
ме завежда...
Само при мисълта, ...
  683 
Подвластен на нечия чужда изгода,
подвластен над нечия чужда мълва.
Подвластен на съдбата горчива и строга,
подвластен на собствената си тъга.
Това е човекът... ...
  390 
I
До колко ли женски уши е достигнало твоето
"Мила, искам да се будиш до мен"?
Нима този стих, излязъл изпод перото ми
не е дошъл тук, за да ми бъде мехлем,
когато се сещам, че някъде в дните предишни ...
  402 
Искам лято, жълто като ирис
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума, ...
  437 
Многоцветният летен кристал
отразява любов и копнежи
и на фона тъй слънчев и бял
пали чувства, мечти и надежди.
С пеперудено нежен замах ...
  462 
„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...
  1168  12  18 
Само любовта,
може лютиво да заболи така,
както никоя друга
болка човешка на тази земя...
Само любовта, ...
  766 
Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...
  571 
Пръстите ни се преплитат,
търсещи опора.
В мрака падаме, летим.
Стон разкъсва тишината.
Кръвта се стича по бузите ми ...
  494 
Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат, ...
  671 
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
  355 
Подари ми гора,
или клонче от нея.
От копито следа,
песента на славея...
Или пръска вода - ...
  549 
Предложения
: ??:??