41 840 резултата
Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
643
18
"Ще отбележа тук мимоходом, че вследствие мечтателността и това, че бяхме отвикнали от нея, свободата изглеждаше при нас, в затвора, някак по-свободна от истинската свобода, тоест тази, която съществува наистина, в действителността."
Ф. Достоевски
Мъртва свобода
Опипваме безлично рохкавата почва
на ...
Ф. Достоевски
Мъртва свобода
Опипваме безлично рохкавата почва
на ...
550
2
ЗАКОНЪТ НА СЪРЦЕТО
Загърбих гордост, унижение и... всичко.
Не се интересувам кой какво ще каже.
Думите са много и различни,
прекалено даже. ...
Загърбих гордост, унижение и... всичко.
Не се интересувам кой какво ще каже.
Думите са много и различни,
прекалено даже. ...
413
3
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...
1104
15
Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...
993
3
Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...
614
14
Крадем от себе си, от времето.
Неразбираеми, обречени.
Измисляме истини, събираме щастие.
От нас ще се разпръсне пепел.
Не мокрени от дъжд, а от сълзи, ...
Неразбираеми, обречени.
Измисляме истини, събираме щастие.
От нас ще се разпръсне пепел.
Не мокрени от дъжд, а от сълзи, ...
671
3
Отново е тъмно. Нощта е царица.
Танцуват звездите - дошли са на бал.
Пак първа цигулка подхващат щурците
и гони ги вятърът – бас закъснял.
Луната учудено слуша и свети – ...
Танцуват звездите - дошли са на бал.
Пак първа цигулка подхващат щурците
и гони ги вятърът – бас закъснял.
Луната учудено слуша и свети – ...
593
10
За последно тук те целувам
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно, ...
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно, ...
644
3
Ще посрещна новото утро,
дори и да е без теб.
Ще погледна в очите зората.
Ще потърся щастието в мен.
Ще посрещна новото утро, ...
дори и да е без теб.
Ще погледна в очите зората.
Ще потърся щастието в мен.
Ще посрещна новото утро, ...
602
2
Не всички сме родени Пепеляшки
В измислените приказки любовни
щастлив е винаги финалът.
Слугинята от плаха и бездомна
превръща се в принцесата на бала. ...
В измислените приказки любовни
щастлив е винаги финалът.
Слугинята от плаха и бездомна
превръща се в принцесата на бала. ...
1052
21
Идилия е любовта
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
398
3
Как да живея още не знам.
Сигурно талант за живот ще ми трябва.
Във душата ми цветенце ново се ражда.
И обичта ми към твоите устни подклажда.
* * * ...
Сигурно талант за живот ще ми трябва.
Във душата ми цветенце ново се ражда.
И обичта ми към твоите устни подклажда.
* * * ...
605
4
Парче земя.
(Покрито с мрамор)
Дърво с бодливи клони.
(Върху ствола - стих)
Замръзнали цветя. ...
(Покрито с мрамор)
Дърво с бодливи клони.
(Върху ствола - стих)
Замръзнали цветя. ...
400
7
Ах, пияна, бърнеста,
чорлава жена.
Ах, очи, обърнати
гроздови зърна.
Не прегръща, кучката, ...
чорлава жена.
Ах, очи, обърнати
гроздови зърна.
Не прегръща, кучката, ...
809
12
Синьото се счупи.
Бяло,
чаршаф за смъртник.
Онемях от жажда.
Заприличах на айсберг. ...
Бяло,
чаршаф за смъртник.
Онемях от жажда.
Заприличах на айсберг. ...
488
7
Плен, затвор, стени от лед -
там мечтаеше за утрешния ден,
защитена, спокойна, но винаги предпазлива,
създаден бе от нея, защото е чуплива.
И точно в този ден, наивна и заслепена, ...
там мечтаеше за утрешния ден,
защитена, спокойна, но винаги предпазлива,
създаден бе от нея, защото е чуплива.
И точно в този ден, наивна и заслепена, ...
418
2
Тя е твърда
в очите хорски
и в неговите дори.
С волева маска през деня,
а вечерта - ...
в очите хорски
и в неговите дори.
С волева маска през деня,
а вечерта - ...
587
9
Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...
Не виждаме кристала у дома си, ...
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...
Не виждаме кристала у дома си, ...
501
3
За поезия душата пак крещи,
за стих, наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта, ...
за стих, наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта, ...
853
6
Казах ти "успех",
да те прегърна не посмях,
но в мен е твоят образ,
а около мен е звънкия ти смях.
Ти имаше любимо момиче, ...
да те прегърна не посмях,
но в мен е твоят образ,
а около мен е звънкия ти смях.
Ти имаше любимо момиче, ...
611
1
Не си ми нужен! Аз мога да блестя!
(Без Ти излишно да ми светиш)
Не искам вече отразена светлина –
не ще съм спътник, щом съм раждана да съм звезда!
Недей припява! Аз имам свой си глас! ...
(Без Ти излишно да ми светиш)
Не искам вече отразена светлина –
не ще съм спътник, щом съм раждана да съм звезда!
Недей припява! Аз имам свой си глас! ...
2093
37
СКУКА
Сиви хора в сивия град
Движат се бавно и чудят се как
Дните минават а всичко е Ад
Има ли смисъл техният свят ...
Сиви хора в сивия град
Движат се бавно и чудят се как
Дните минават а всичко е Ад
Има ли смисъл техният свят ...
710
1
Шепотът на вятъра докосна
обвитите от бурени стъбла,
поседна до красивите магьосници,
край малка шарена гора.
Разказа им за болки в гласовете, ...
обвитите от бурени стъбла,
поседна до красивите магьосници,
край малка шарена гора.
Разказа им за болки в гласовете, ...
971
7
Отиват си часове, дни и години.
Зачеркват безжалостно мигове,
радост, усмивки и вяра.
Не станахме мъдри и чисти от
болката. ...
Зачеркват безжалостно мигове,
радост, усмивки и вяра.
Не станахме мъдри и чисти от
болката. ...
486
5
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок
във сетивата ни? ...
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок
във сетивата ни? ...
561
4
Небето е безмълвно...
Но пък те обича!
Превърнало във мокър пух звездите,
за теб ЛЮБОВни думи пак изрича!
Небето те очаква, ...
Но пък те обича!
Превърнало във мокър пух звездите,
за теб ЛЮБОВни думи пак изрича!
Небето те очаква, ...
558
9
"Без майчина любов"
Не знам, просто не намирам думи
и не мога да опиша как се чувствам.
Лошо е да загубиш човек любим -
самотен и неразбран, ей това съм. ...
Не знам, просто не намирам думи
и не мога да опиша как се чувствам.
Лошо е да загубиш човек любим -
самотен и неразбран, ей това съм. ...
1166
2
С теб само ако можех да живея,
бих забравила как да се смея,
бих забравила твойте очи,
бих забравила свойте лъжи.
*** ...
бих забравила как да се смея,
бих забравила твойте очи,
бих забравила свойте лъжи.
*** ...
1650
2
Прекрасен син на Афродита,
роден в просторен морски замък,
разкриващ танц на красотата
е силуетът ти изящен, гладък.
В косите заблестяло тежко злато, ...
роден в просторен морски замък,
разкриващ танц на красотата
е силуетът ти изящен, гладък.
В косите заблестяло тежко злато, ...
477
2
Тази нощ...
Господарят тук ще съм аз.
Живееш в моя свят
на изгубени мечти,
където всяко връщане назад, ...
Господарят тук ще съм аз.
Живееш в моя свят
на изгубени мечти,
където всяко връщане назад, ...
975
Дъжд като олово.
Болка като в Ад.
Крехки сили –
вкоренили
нежния му цвят. ...
Болка като в Ад.
Крехки сили –
вкоренили
нежния му цвят. ...
429
2
Как се описват чувства?
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас? ...
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас? ...
784
13
Куп ангели с бели крила
донесоха тебе от рая.
За нас най-големият дар,
най-огромната радост бе тази.
Спи, детенце любимо, сега, ...
донесоха тебе от рая.
За нас най-големият дар,
най-огромната радост бе тази.
Спи, детенце любимо, сега, ...
1345
23
Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...
968
11
ПРОБУЖДАНЕ
(акростих)
Като прогонен от небесата
ангел господен,
живях обречен на самота. ...
(акростих)
Като прогонен от небесата
ангел господен,
живях обречен на самота. ...
988
1
Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи. ...
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи. ...
446
4
А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...
681
7
Шах и мат
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини. ...
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини. ...
613
3
Тъмни облаци небето помрачават, ледени лъчи храбреца не спасяват,
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...
439
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
