41 831 резултата
Вятърът с ледена студенина изми очите ми.
Слънцето докосна зениците
и те изпратиха към света
пречистена зелена светлина.
Планинският въздух се промъкна във вените ...
  577 
Палав
Вятърко раздухва
бяла, слънчева пола.
С нежен полъх той се спъва
право в моите крака. ...
  423 
*
Селенията на плътта са твърди -
всеобхватни.
Тя е вън от теб.
Страдания - любови споделени ...
  442 
Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие. Скръб. Самота.
Невежество. Хора - деца без усмивки.
Река от измама. Стопена душа.
Разбити сърца. Разруха. Надежда. ...
  726 
Сам без храна и надежда,
сам във окопа стои,
войник като клетник изглеждащ,
войник, плачещ с тежки сълзи.
. ...
  469 
лулу все си забравя шапката
на поляната под моста
носи два номера по-големи обувки
зелена рокля с гол гръб
и прекалява с думите ...
  593 
Цял живот, приятел, аз това се уча:
женски да се моля, мъжката да псувам.
Времето е кофти, но на хора случих.
Нищо, че държавата пет пари не струва.
Някой си играе с нас, както аз със думите, ...
  685  20 
Падаща звезда
носи светлина,
истинска душа
търся в самота...
Дълги летни дни в мен събуди ти, ...
  437 
Гълъб, кацнал на земята -
ехо от звездите...
Приказен любовен кратер -
мост между душите.
Бард на истината свята. ...
  911  37 
Няма надежда,
надежда няма,
сляпа тревога
пред светофара...
Илюзия, надежда, ...
  1536  13 
Целувах те,
прегръщах те,
а ти тровеше,
убиваше,
душата ми разбиваше, ...
  909 
Боли, сърцето, душата. Боли...
Когато си ранен или отхвърлен,
не спира раната ти да кърви.
Отдавна болката не те посещава,
отдавна щастието от усмивка струи. ...
  653 
Започваме отново вековната игра.
Играта е много стара - първи стъпки към любовта.
Ти мълчиш и аз мълча,
опитвайки се да узнаем мислите на другия.
Скрити погледи в началото, а после пълни с очакване, ...
  1183  12 
Почернен град.
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...
  509 
Какво мога ли? Всичко мога -
през дъжд да мина със захарно сърце,
да скоча от високо, без да се замислям,
мъгла да нарисувам само с две ръце.
Но не мога с красиви думи да опиша ...
  468 
Аборт
Днес поспорих
с мъдростта си.
Зла орисница
ме е орисала, ...
  678 
Накъсани спомени в огледални отблясъци.
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони? ...
  745 
Спомням си всяка дума.
Спомням си всеки нов ден.
Вечно ще помня очите ти,
смеха, всеки твой жест.
Миризмата ти тъй сладка ...
  759 
Напишете ми двойка,
много ви моля!
Потъпчете ми Аз-а
и ме пуснете на воля!
Нещо малко ми липсва, ...
  776  10 
Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...
  490 
Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука, ...
  642  21 
но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...
  415 
Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане, ...
  361 
Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а ...
  1833 
Градът, където е морето -
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света ...
  578 
Синя вечер
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи. ...
  677 
Облечена съм в бяло
и се чувствам красива...
Ефирната ми рокля се люлее
с походката игрива...
А влюбеното ми сърце пее, ...
  594 
Посвешавам на сина ми, с обич!
Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък, ...
  8905  44 
Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...
  1416  19 
След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...
  620  15 
Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...
  584  14 
Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...
  497 
Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
  991  17 
Танцува страхът
на ръба на спомена
с една плаха мечта…
Тъгата
нежно докосва ...
  749  14 
Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...
  927 
Когато пиша, го правя за мен.
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието. ...
  1112 
Нарамил е утрото
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките ...
  815  18 
Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим. ...
  685  19 
Дълго време се лутах тъжна и сама,
дълго време мразех всеки мъж...
Дълго се самоотричах и наказвах,
дълго себе си кълнях...
Много време чужди спомени аз пазех, ...
  815 
Някъде в ръцете ти, любов,
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят ...
  645  22 
Предложения
: ??:??