41 848 резултата
Злодей без душа, без чувства дори
прекрасната Фея срещна в зори.
Нещо трепна в сърце му, горещо
и в нея се влюби отчаяно, грешно!
Той - стар, тромав, "дънер" вековен, ...
  498 
Застели ми легло от коприна
и пътека от пурпурен плюш.
Ще се върна отсам след години -
отключи ми със златния ключ.
Подари ми каквото ми взеха - ...
  829  13 
Край улицата оживена,
на ръба на тротоара,
веднъж едно момче приседна
и облегна на коляно
стара и очукана китара. ...
  995 
Дотегна ми все да съм другата
и все друг да държи първенството,
да си отмервам вечно думите,
да съм въздържана в обществото.
Вярно, пряма съм и егоцентрична, ...
  1382  26 
... след двадесет години!!! Помниш ли?
Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава), ...
  722  20 
Нищо, че навън е пролет -
някак есенно е в мен.
Мислите - листа се ронят,
чувствата са дъжд - рефрен...
Тиха есенна соната ...
  932  24 
Текст за песен
Колко дълго само търсих Теб
и взирах се да видя Твоето лице.
От вечността във мен родиха се мечти
и с душата си разбрах - Ти единствен Си. ...
  610 
Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето ...
  469 
Наесен, в опустяла нива
ще тупна сляпо, изведнъж.
Земята просто ще попие
една голяма капка дъжд.
След мене тихо, тихо, тихо ...
  616  17 
Хора и реки.
Искам свобода,
няма за кога.
Трябват ми пари,
за лудо работи! ...
  489 
Всички знаете или по -точно познавате начина на Дочка Василева - да изразява мислите си в стихотворна форма когато оставя коментар под някой от нашите стихове. Обикновенно едва ли и тя съзнава, че разпилява мислите си навсякъде, като захвърля сякаш необикновените си бисери насам-натам и едва ли помн ...
  2258  11 
Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.
Враждебен град.
Аз газя преспи мътни ...
  449 
На моята майка
Надежда
Харесвам залеза - почивка за душата.
Обичам слънцето, небето и земята.
Море и бури, стихия от вълни, ...
  813 
Няма за теб да плача
и усмивката не ще сваля...
Сърцето ми е млъкнало
за всяко утре и сега.
Не съм онази за тебе, ...
  666 
Как да обърна внимание на малките неща,
когато няма такива?
Как да не обръщам внимание на самотата,
когато тя ме убива?
Как се очаква да бъда щастлив, ...
  615 
Ветрове във висини и огнени армади,
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч ...
  675 
Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени... ...
  689  17 
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...
  1632  25 
Пийнах - и ми е хубаво.
Целият свят е добър.
Чадъри минават - хубави.
Двама с един чадър.
Дъжд - каква странна мелодия! ...
  802  18 
Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда - ...
  902  16 
Не мога нищо да сторя,
просмукана в мен е отрова -
живее от отровен живот.
По пръстите ми още има следи
от откъснатите от мене мечти. ...
  697 
Добро утро, мое слънце!
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен, ...
  1000 
И какво като си тръгваш?
Там, след девет планини в десета
още разказват приказки за принцеси.
Една врата се затваря. Хиляда се отварят.
Шехеразада приспива с пръсти цветята. ...
  538 
Облик
В шумака на старинното тепе
се крие радост
- не от днес
- от векове. ...
  808 
Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински, ...
  602 
Здрач
Омайно-сладка миризма
опиянява мислите му сега,
жажда незадоволима,
копнееш за глътката неустоима ...
  876 
Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...
  712 
И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...
  506 
Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва. ...
  832  20 
Сиво небе и река,
сливаща се в далечината с него.
По алея крайречна върви
с бял потник на гърба.
С бял потник през февруари. ...
  1201 
Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят. ...
  1199  10 
Това е просто любов...
Тя не може да бъде
грозна или грешна.
Никога!
Хиляди ...
  1093  12 
Поклон пред кръговрата на нещата.
Дни мои предишни,
сегашни и бъдещи -
вижте пак сам цяла.
И пак обречена на същото...
  646 
Любов ли бе -
земя или небе?
Обичат ли ме? Обичам ли?
Или май харесвам повече
да ме боли? ...
  562 
Имаше на село една стара река,
стара колкото възрастна жена.
Всички ú измисляха имена,
но никога с хубави думи,
никой не беше потапял дори и ръка ...
  652 
Студена морга
Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота. ...
  557 
Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си, ...
  2134  24 
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
  444 
Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...
  482 
Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...
  632 
Предложения
: ??:??