41 863 резултата
Сблъсъци още рушат тишината...
Преплетени стонове, кръв, безнадеждност
са впити в мъглата наоколо стелеща,
oт тъмния вятър понесена,
в мрежи оплела душата... ...
  627 
Хиляда и една...
От магията на нощта
изтъках килим вълшебен
на него за малко летя,
кратък полет - пореден. ...
  560 
ДО ИЗГАРЯНЕ
Не познавам Господ.
Нито Дявола.
(Но жена му ми предрече самота.)
Вярвах само в майка си - ...
  981 
Там, където залязва слънцето.
Там, където настъпва тъмна вечер.
Там, където мракът няма край.
Там, където мечтите и надеждите
одавна са отлетели. ...
  555 
Със мартенското слънце идва Пролетта,
поръсила в зениците надежди,
дърветата изпълва с живинà,
душите ни окъпва във блаженство.
Събужда красотата тя навред, ...
  762  17 
Теменужено разцъфвам с вятъра,
когато демони танцуват помежду ни.
Със вълните се разбивам в пясъка
и прозвучават първите китарни струни.
Залезно сама прегръщам слънцето, ...
  1170  11 
Часът за равносметка!
Роден съм за неща,
които не мога да имам.
Искам повече,
отколкото светът може ...
  511 
Когато вятърът погали
свежата роса.
Когато птиците запеят
заедно със утринта.
Когато камъните се превърнат ...
  430 
Ще затворя в бутилка всички зли духчета,
дето все ме смущават насън.
Ще ги пусна, тогава, когато реша.
Ще я скрия на тъмно в мазето.
В прашен ъгъл, със паяци страшни. ...
  679  14 
Сянката си вграждах в изляти бетонни колони.
В тях скривах и душата си понякога. Защо ли?
Нейде в стомните, да се надвиква със мълчанието,
и да лъже истината, след признанието.
Онова, що не би отронило сълза дори, ...
  545 
* * *
Празно е.
А празното боли...
Празна е душата ми гореща.
Празното вали, вали, вали... ...
  723  15 
Дадох си обещание
и не го удържах.
Пак наивна бях
и мъката проклех.
В очите пак ...
  530 
И когато си заминах,
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до ...
  784 
Толкова злоба има по този свят,
озлобените лица се срещат във всеки град...
Хората се гледат на кръв
и си подмятат най-различна стръв,
докато някой не я захапе... ...
  684 
"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."
Посветено
Ако все пак случи се някога
друг път някой от нас да поеме, ...
  645 
След тебе дълго ще горчи
и залезът по тебе ще тъжи.
Небето спомените приютява,
любов поредна
горчилките ще заличи ...
  742 
Държиме се здраво за старите вещи!
С досада се питам защо е така -
решително всичко излишно събирам
и пак си ги връщам по своите места!
Това одеялце е толкова мило, ...
  634 
И
И най-великото може да ти се стори
тъпо!
Навикът да пречупваш всичко
през себе си те определя обаче
като разрушител. ...
  464 
Някой ден ще те намеря.
Теб.
И себе си вътре.
Някой ден
ще хвана момента ...
  472 
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...
  475 
Най-жестоката мартеница - кръв по снега...
Купчина желязо... Натрошени стъклата...
Неразцъфнала остана тук пролетта.
Тежка сълза. Кално в душата.
В зелените пъпки люлякът ври, ...
  567  10 
Завръща ли се зимата!?
Навънка заваля...!
По клоните молитвено закапа.
Движението на юг е спряло
в посипка от натрошена звезда, ...
  645 
Това е детето с нещастна съдба.
Отлъчен по глупави причини,
обречен на самота,
студен отвътре - наранена душа.
Това е детето, на което ...
  628 
Един е пътят,
а дупките са много.
Един живот е,
а каляските отново
много са и все различни... ...
  595 
Инкогнито умираща душа
се плъзна по ръба на безкрая...
Със скорошен спомен от Ада
и мъртва надежда за Рая...
В безплътни се превръщат нощ и ден. ...
  769 
От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не търси и питай! Там ùе толкова хубаво, ...
  696  10 
Аз нямам маркери, не помня и портрети
на всички дръзнали да влязат вътре в мен.
Пише "истинска" във всички етикети
и само аз си знам, че фалш е моят ден.
Не помня улиците с вечните дървета, ...
  473 
Баба Марта Мартуша
Малък Сечко не слуша.
На вратата почука
весела и засмяна,
във пъстроцветна премяна. ...
  620 
И днес тъй случайно,
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо. ...
  566 
Позволи ми да съм силна,
да мина с вдигната глава.
Не ме мисли, крача бързо,
щом на улицата съм сама.
Позволи ми да си тръгна, ...
  786 
Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят, ...
  894 
Когато пак сама останеш,
недей към мен се връща...
като утешителна награда.
Когато всички те напуснат,
недей при мен да идваш... ...
  643 
Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя.
Не се надбягвам с вятъра.
Не се надлъгвам с месечината. ...
  724  15 
Написано поради липса на 29 февруари:)))...
Извървях си живота
танцувайки.
В две четвърти,
34 удара в минута, ...
  1532  28 
Всяка събота вечер
Вслушах се в съвета
и проверих.
Наистина, така е.
Затворя ли очи - ...
  757 
В съня си рисувах.
Цветя. От сълзи.
Не идвай в нощта ми!
Не са за продан...
Не ги докосвай! ...
  469 
Моето голямо четене
Прочетох пролога на книга за живота.
Историята предизвика интерес.
Прелиствах страници, глави затварях.
Щастлива съм и точно днес: ...
  825 
Вина
(по истински случай)
Къде сгреших? Къде сгрешихте вие?
Чия е цялата вина?
Защо сега сърцето крие ...
  526 
И пак е нощ...
И пак е тъмно...
И пак всичко умира.
И пак се стичат сълзите ми.
И пак проклинам живота! ...
  849 
За пореден път оставих на съдбата
да решава вместо мен.
За пореден път от менюто, което тя предлага,
ми донесе горчивината на болката от миналия ден.
Очите искаха почивка, ...
  701 
Предложения
: ??:??