42 247 резултата
963
6
Ако са ти отнели всичко
и ако във гърдите ти е тежко,
в сетен полет, като птичка,
с криле изтривай бремето човешко.
Ако въздухът не ти достига ...
и ако във гърдите ти е тежко,
в сетен полет, като птичка,
с криле изтривай бремето човешко.
Ако въздухът не ти достига ...
542
7
Засвири вятър. Завъртя парчетата.
На хълма се издигна облак прах
и храмът божи разпиля в полетата.
Не се замисли, че това е грях.
Безкупoлната църква днес е дрипава. ...
На хълма се издигна облак прах
и храмът божи разпиля в полетата.
Не се замисли, че това е грях.
Безкупoлната църква днес е дрипава. ...
894
40
Прас!
Поредната врата
в лицето ми се забива...
Това злато на пръста ми
жари като коприва... ...
Поредната врата
в лицето ми се забива...
Това злато на пръста ми
жари като коприва... ...
1582
18
Бях всичко за теб
и се стичах в очите ти.
И вчера, и утре...
и утре, и днес.
Но ето сега ...
и се стичах в очите ти.
И вчера, и утре...
и утре, и днес.
Но ето сега ...
1024
37
Изчезни!
Далеч.
Не се завръщай.
Да ме видиш даже не помисляй.
Забрави. ...
Далеч.
Не се завръщай.
Да ме видиш даже не помисляй.
Забрави. ...
995
2
Смеха ти още чувам как носи се след мен в нощта,
топлината на ръцете ти усещам
как галеше ме тихо под дъжда.
Очите твои още виждам,
усещам как догарят тялото ми жадно, ...
топлината на ръцете ти усещам
как галеше ме тихо под дъжда.
Очите твои още виждам,
усещам как догарят тялото ми жадно, ...
856
6
Има синоними,
има антоними.
Всеки ден контролни,
а от резултата - недоволни!
Учи и ти! ...
има антоними.
Всеки ден контролни,
а от резултата - недоволни!
Учи и ти! ...
726
5
И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите. ...
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите. ...
888
17
Нощем.
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното. ...
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното. ...
3603
56
Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове ...
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове ...
1293
39
732
5
Слънцето за миг поспря,
огледа се потърси своята сестра.
Видя я и със силен глас извика:
"Луна е най-красивата над цялата Земя!
Добра е тя със мен и с всички хора на света!". ...
огледа се потърси своята сестра.
Видя я и със силен глас извика:
"Луна е най-красивата над цялата Земя!
Добра е тя със мен и с всички хора на света!". ...
835
1
Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...
651
7
1751
8
В клоните на жълтата череша
гарваните черни се завръщат.
Случаят наистина е спешен.
Лятото е случено и свършено.
От любов изглеждам безразлична. ...
гарваните черни се завръщат.
Случаят наистина е спешен.
Лятото е случено и свършено.
От любов изглеждам безразлична. ...
1544
24
ЕДИНСТВЕНИ
az &
Блести вселена в златния ти смях...
Не го пленявай в тебе, моя мила...
Че вечен пленник на Съдбата бях, ...
az &
Блести вселена в златния ти смях...
Не го пленявай в тебе, моя мила...
Че вечен пленник на Съдбата бях, ...
1067
9
Във шепите ми тичат километри
и дъжд се рови в кофите бездомен,
разкъсани вселени се взривяват,
когато любовта изстива в спомен...
и дъжд се рови в кофите бездомен,
разкъсани вселени се взривяват,
когато любовта изстива в спомен...
721
11
От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал ...
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал ...
757
3
За онази любов пиша сега,
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата. ...
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата. ...
1764
22
Една надежда ни крепи,
надежда, не лъжа далечна.
Самотата си отиде,
кръстът победи,
за да живеем, ...
надежда, не лъжа далечна.
Самотата си отиде,
кръстът победи,
за да живеем, ...
705
7
Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака, ...
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака, ...
839
8
Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт, ...
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт, ...
590
6
Заключих вратата...
Отдавна
никой не влиза през нея.
И без излишни емоции,
някак ще преживея. ...
Отдавна
никой не влиза през нея.
И без излишни емоции,
някак ще преживея. ...
668
7
Обрат!...
Скръб, кръв, мрак -
спуска се тъмен облак.
Студ, мраз, здрач -
виждам призрачен ездач. ...
Скръб, кръв, мрак -
спуска се тъмен облак.
Студ, мраз, здрач -
виждам призрачен ездач. ...
830
2
Там, където затворен и кръгъл,
сред мъглявите думи и намеци,
е неясният полюсен ъгъл -
съществото ти, профил на самеца;
там, където си цепка в клепача ...
сред мъглявите думи и намеци,
е неясният полюсен ъгъл -
съществото ти, профил на самеца;
там, където си цепка в клепача ...
816
10
***
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
802
12
Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
1431
31
Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре, ...
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре, ...
646
Лъчът на утрото разплита
кълбото на нощта...
Ще те дочакам ли се питам,
останала ли е сълза -
за радост ...
кълбото на нощта...
Ще те дочакам ли се питам,
останала ли е сълза -
за радост ...
544
3
Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни, ...
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни, ...
870
19
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите ...
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите ...
964
24
Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата). ...
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата). ...
891
22
Днес отново ми обърна гръб
и пак, неизвестно защо,
смутено потънал във скръб,
със студено и мрачно чело.
От земята очи не повдигаш ...
и пак, неизвестно защо,
смутено потънал във скръб,
със студено и мрачно чело.
От земята очи не повдигаш ...
557
4
Дали от многото кафе следобед
или от трепет някакъв нелеп -
рано се събудих тази сутрин -
сгушена удобно в теб!
Слънцето току прозира вън, ...
или от трепет някакъв нелеп -
рано се събудих тази сутрин -
сгушена удобно в теб!
Слънцето току прозира вън, ...
1060
7
Не прегръщай лицето сурово аз вече умрях.
Не загръщай с тъгата си вяла очите ми сини.
Няма, ах, да няма ги те.
Гласът и той не... тупти
Бягай, вече ме... няма. ...
Не загръщай с тъгата си вяла очите ми сини.
Няма, ах, да няма ги те.
Гласът и той не... тупти
Бягай, вече ме... няма. ...
746
10
1391
7
Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен... ...
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен... ...
617
6
Изгубена душа
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят. ...
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят. ...
1231
4
Защо ти бе нужно, Смешнико, и ти да обичаш?
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите. ...
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите. ...
731
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
