3830 резултата
Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
  111 
Магията на Южните морета...3
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!...
А в него аз бях обладан ...
  104 
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
  247  11 
Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...
  106 
Медитация
Платинено небе
безплътно ни зове.
Рубинен лъч просветва
пробожда като клетва. ...
  189 
Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен, ...
  207  14 
И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...
  187 
Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...
  184 
Тихо се спуска нощта
от изумрудното небе.
Звездите изгряват бавно
една по една
и галят земята с лъчи ...
  109 
Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал, ...
  66 
С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
  112 
Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...
  201 
Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
  286  10  17 
Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...
  81 
Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves,
blind me with a silk thunder
Bind them on my wrists, a living cage,
leave me where we first met, right next to the waterfall of Vexorious
under pale moon light ...
  238 
Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...
  97 
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
  123 
Безсъници...
... вятър облака издърпа
и под него засия
златен на Луната сърпа*
над стаената Земя... ...
  193 
Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...
  251  15  18 
Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...
  103 
На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...
  108 
Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...
  135 
Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена. ...
  301  16  24 
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
  107 
Едно време в Океана
Магии с макове разкошни
във утрото денят подхвана
и всички демони среднощни
побягнаха над Океана... ...
  115 
На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...
  84 
Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
  281  12  19 
Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там... ...
  113 
В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...
  205 
Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици, дъждовни.
Лято пеперудено, ...
  121 
Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...
  256  12  24 
Душата ми е струна...
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...
  80 
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...
  194  17 
Отново китна Пролет се разшета...
/пролетна фантазия/
Отново Пролет се разшета,
простора птичи хор оглася
и пак от цъфнали дървета – ...
  56 
Понякога живея себе си.
Аз ли съм или не съм?
Въпрос от невъзможен ребус:
живот наяве или сън?
Уж познавам се отблизо, ...
  297  11  23 
Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...
  152 
Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...
  90 
Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...
  251 
Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...
  72 
Буря
Светкавица раздира небосклона,
след нея гръм в ушите ми се впива
и танцът на природата вековен
във собствената ми тъга се влива. ...
  267  12  28 
Предложения
: ??:??