4 971 резултата
Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят ...
  324 
Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...
  629 
Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
  1422  27 
От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...
  779  21 
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
  1079  20 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  567 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  701  22 
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...
  766 
Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...
  412 
Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...
  543 
Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...
  499 
Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...
  898  18 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  573 
Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...
  274 
За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер, ...
  446 
Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...
  566 
Сняг вали и затрупва навред -
всичко в бяло се бързо облича.
Вдъхновява се нейде поет.
През прозорец детенце наднича.
Гълъб сгушен под стряхата дреме ...
  500  11 
Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
  657 
Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...
  368 
СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...
  487 
Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...
  227 
Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години, ...
  397 
Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
  522 
Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...
  483  14 
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
  617 
Есента златна роба разстила
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели ...
  549  15 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  347 
От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...
  332 
Лятото бавно,
бавно отлита,
когато си тръгва
погубва копнежи...
Студената есен ...
  270 
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
  283 
Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...
  398 
И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...
  496 
Няма начин този шум да е добър.
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади. ...
  583 
Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...
  589 
Пресъхна изворът до бащината къща,
молитвата във храма се отлага.
Никой тук отдавна
не се връща,
и хляб на масата порутена не слага! ...
  290 
И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
  740  12 
Достатъчен е само слънчев лъч, за да разсее многото сенки
Слънчевият изгрев
Достатъчен е само слънчев лъч,
за да разсее сенките на мрака!
Денят да се пробуди с детска глъч, ...
  1214  11 
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
  295 
Натискът на дъжда
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...
  430 
Октомври е. Сряда е.
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...
  204 
Предложения
: ??:??